05 октомври 2012

Сватба в рая


Но казват, раят бил там някъде – нагоре.
Дали не е на крачка – тук – встрани?
Удавени в реката на умората,
сме заличими божем. И раними.

Не се научихме да плуваме. Поспри!
Къде е топлата ни лодка – помня.
Аз, уличéн в невяра, вдън се скрих.
Ти счупи ненапитите си стомни.

Бълбука сам междувселенският компот.
Мехурчета любов ни очароват.
Над мен е само твоят недолюбен Бог.
Над теб – недоизпитата отрова.

Ще се събудим в нечие легло.
За нас ще свирят ангелски оркестри.
Аз – рицарят от лунно потекло.
Ти – милата ми слънчева невеста.

Дали ще ме познаеш – забрави!
Така е тук. А как е там – не зная.
С глава събарям каменни стени
по стълбата към сватбата ни в рая.

Посипва сивият дъждец коси.
Нетрайни са словата ни по изгрев.
Ще се спасим, любов, ще се спасим! –
Когато лъч от залеза ни близне…



Няма коментари:

Публикуване на коментар