28 юни 2012

Дончо от долния етаж



Притъмня, за да видя в очите ти
светъл лъч посред юнското пладне.
И, надявам се, здрава и читава,
да не мислиш доколко съм паднал.

Оседлавам си коня, горещници
ще напълня с прохладния вятър.
А след мен таласъми и вещици
ще препускат – сестри или братя.

Няма ден, в който счупени мелници
да не пълнят главата ми с проза.
И за теб все си мисля, проклетнице,
но не вярвай на рицарски пози!

Ти си умна, практична и истинска.
Аз – измислен герой на Сервантес.
Ти спечели финала на пистата.
Аз поръчвам бордо в ресторанта.

Но, когато замлъкнат поетите,
този приказен свят ще разказват
с разширени от спомени ретини
децата ни, сгушени в пазва.




5 коментара:

  1. Категорично отказвам да дипля къдрави думи, за да ти кажа, че съм фен на словото ти! Затова ще прочета стихчето(знам, че не е само стих) пак и ще си помълча...после пак...

    ОтговорИзтриване
  2. И аз като Ели - благодаря.
    Рядко се разписвам, но да знаеш, че чета винаги. Някой път те цитирам, за което сега ти искам позволение - за назад и напред във времето.
    Отново благодаря!

    ОтговорИзтриване
  3. Имаш всякакви позволения! :)
    Радвам се, че ти харесва това, което пиша!

    ОтговорИзтриване
  4. Добре редиш думите, Пламене:)

    ОтговорИзтриване