24 юни 2012

Беглец



Извивах глас до дъното на пропаст.
Преди да те намеря – да ме бутнеш.
Тогава осъзнах какво е робството.
И всеки Божи ден ми беше утре.

А после тиха тишина проплака –
да си мълча, когато буря кърши
стеблата на покълналия вятър.
И време е да се прибирам вкъщи.


4 коментара:

  1. Много е хубаво,чувствено и тъжно! Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен25 юни 2012 г., 4:50

    http://www.youtube.com/watch?v=tjYPOBwPGpQ&feature=related

    Сън,
    десета серия
    и двадесет и първи век.
    Днес още спи
    а вчера се събужда.
    Къде ме водиш,
    по вода и суша,
    душа родена със криле.

    URL

    ОтговорИзтриване