29 май 2012

Колкото - толкова!



И аз, когато обичам, ревнувам.

Катеренето по върхове не е лично.

Пропадането в урва – също.

Ако не се върши от двама,
остава
да четем Библията
или да се прегръщаме

в самотията.

Но когато любов е началото,
а не – словото,
тогава,
като перковци, чалнати
и затворени в лудницата
на някой лекар
от миналите животи,
ще си търсим началото.

Мария никога не е била блудница!
На кого му пука?

Сега с теб сме тук.

Утре ли?...
От утрето ни разделя изгрев.
От утрето ни разделят мутри
с увиснали и пенясали челюсти.
От утрето ни разделя мелница,
която мели ли мели зърно за хляб…

Не съм твой враг.
Не съм твой брат.

Ти коя си –
неверница или спомен
от огледалното отражение на душата ми
върху стена? Слънчево зайче?
Неуловим копнеж или
бегла препратка към движението
на махалото на Фуко?

Гледа някой с око,
замъглено от ярост и болка.

Колкото – толкова!




7 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ми, такива сме, каквито сме... :)

      За началото... дано всеки има сили да го търси и да го намери... Пътят е дълъг..., "страшен и славен"... :)

      И все си мисля, че пътят не е словото, а любовта...

      Изтриване
    2. И аз мисля така...Много хубаво стихотворение! Хареса ми много! Поздрав!

      Изтриване
  2. Благодаря за отговора.:) Само дето някои са загубили кураж да тръгнат отново по пътя... И да, пътят не е словото.

    ОтговорИзтриване
  3. Ами много лошо за тези хора! Човек не бива никога да губи кураж и надежда. Поздравления за хубавото стихотворение!
    климатик

    ОтговорИзтриване
  4. Много е хубаво! Поздрав!

    ОтговорИзтриване