01 април 2012

Мъгла




И тихо мъглата пролазва
по цветното мое съвремие.
Не мога от нея да пазя
кръвта си, преляла във вените…

Мъглата разрежда мечтите
до степен на патоки в кръчмата.
И гласните струни, протрити,
се късат от песни измъчени.

Мъглата е дар за наивник,
повярвал в растежа на утрото.
Но вените нямат преливник.
Сърцето е тук. И е глупаво.


7 коментара: