19 февруари 2012

Март



Аз ли съм този,
който ти дава
сън и живот
на самотната гара?

Стъпка по стъпка
крачи към края си
някакъв куц
остарял февруари.

Беше април.
И пак те обичах.
Нищо, че рееше поглед
към лятото.

Твоят май бърза
да каже, че всяка
земна любов е безумна
и кратка.

После октомври –
поет прозаичен –
с вятър ще рони
листата ни сухи.

Ние ще виждаме,
ние ще чуваме
как си отиваме
слепи и глухи.

Тихо ще срещнем
сърцата си топли
в някой далечен
студен януари.

Но дали са те същите
и дали са те нашите
никога
няма да знаем.


9 коментара:

  1. благодаря!

    поздрав...
    http://www.youtube.com/watch?v=fTcUg4HG27Y

    ОтговорИзтриване
  2. И чак от твоя стих разбрах, че си отива вече зимата
    и всичко в нас ще се обърне!
    Да, знам че тя ще се завърне,
    но свикнал съм - такъв е климатът.

    Амиго, радвам се да те видя:)

    ОтговорИзтриване
  3. И аз много ти се радвам, приятелю!

    ОтговорИзтриване
  4. Ееее! Друго си е с повече RAM!... :) Нали няма да чакаш март, че да го го публикуваш и в ХуЛите?
    Много чисто и зряло стихо. А "Ние ще виждаме, ние ще чуваме как си отиваме слепи и глухи", според мен е поантата - точно в десятката. Но тя е и във всяка строфа - по различен начин. Полифония... Може би в днешно време поезията трябва да е точно такава - бистра, не индустриална, леко над пушилката, разтоварваща, за да ни накара да се чувстваме, без да си напрягаме сивите клетки (дето не може при нужда да се ъпгрейдват), малко по-духовни, природни, човешки и раними. Пък нека желязната логика и математическата философия, вложени в модерното изкуство да са си елитарни похвати...:)
    Браво, майсторе!
    Фил4о

    ОтговорИзтриване
  5. Ееее, Валери, ти ме... с тоя коментар :)))

    ... истината е, че... колкото по-малко поезия, толкова повече проза

    Мечо Пухчов

    ОтговорИзтриване
  6. Страхотна публикация. Продължавай в този дух.

    ОтговорИзтриване
  7. Супер стихотворение ....Браво

    ОтговорИзтриване