31 декември 2012
Родина - Боян Михайлов
С това живо изпълнение на Боян поздравявам всички читатели на блога.
Етикети:
Родина - на живо - Нощни птици
16 юли 2012
"Танцувай за мен" - Бургас и морето 2012
Тази песен, създадена от нашия екип, е сред 12-те номинирани за тазгодишния фестивал "Бургас и морето", който ще се проведе на 28-ми юли.
15 юни 2012
Прощъпулник
Небето прави прощъпулник
върху треви и бурени.
На крачка е да се катурне.
Но, щом порасне, отвисоко
ще сипе сънища и сокове
наоколо.
Дали ще му повярва
дърво, от гръм горяло,
до бяло?
Етикети:
Философствени
31 май 2012
Топъл пролетен ескиз
Толкова много дъждовни капки –
самотни и кротки –
че ми е невероятно
как се събират в локви.
Дали слънцето е причината,
която всичко суши?
Или искат да си починат
приземените им души?
Две гълъбчета се къпят,
невиждали пролет от лани.
Падат на някого мътни
сълзите по тротоара…
И в миг тук се втурва момиче –
в ръката си – с тебешир.
Върху асфалта “обичам те”
пише. Дали не греши?
самотни и кротки –
че ми е невероятно
как се събират в локви.
Дали слънцето е причината,
която всичко суши?
Или искат да си починат
приземените им души?
Две гълъбчета се къпят,
невиждали пролет от лани.
Падат на някого мътни
сълзите по тротоара…
И в миг тук се втурва момиче –
в ръката си – с тебешир.
Върху асфалта “обичам те”
пише. Дали не греши?
Етикети:
Ах любов
15 март 2012
Родина
Нарисувай ме с дъх върху облак,
за да мога с дъжда да се връщам.
Тук при тебе е детството топло.
Тук е старата бащина къща.
Нарисувай ме с лъч върху изгрев,
за да мога росата да пия.
Да се къпя в очите ти чисти.
И при теб да остана, Родино.
Изсечи ме с длето върху камък
сред скалите, обвени от вихър.
За да мога на твоето рамо
да склонявам глава вечер тихо.
Напиши ме с море върху пясък,
който помни все твоето име.
И, стопил се от бурните ласки,
тук при теб е останал, Родино.
Разпилени в различни посоки,
надалече препускат душите.
Но тук са мечтите високи.
И тук е пределната есен
на дните ни.
Етикети:
Ах любов
05 март 2012
Среща
“Трябва да ида на среща
със себе си”.
Валери Костов
Аз на среща със себе си все не смея да ида.
И оставам в черупката на изхвърлена мида.
Тук солена вода, там слънчасали дюни.
А в ушите акорд от разкъсани струни.
Разпилей ме по пясъка и тогава търси ме.
Забрави полуделите и сезони, и климати.
Може би ще намериш в отломките нежност.
Любовта е завръщане, любовта неизбежна.
Ще се видим със себе си непредвидено плахи.
Ще се питаме мълком какво ли очаквахме.
Топъл вятър ще вее сърцата ни бели.
И къде е душата, ще знаем къде е.
Етикети:
Ах любов
Абонамент за:
Публикации (Atom)