31 декември 2012

Родина - Боян Михайлов

С това живо изпълнение на Боян поздравявам всички читатели на блога.




18 декември 2012

Космическа (ми тъй, де) песничка



Няма да бъдем заедно,
но поне те измислям.
Виждам наблизо края,
който е непоискан.

Вятърът прави бури.
А след бурите – светло.
Няма да се учудя,
ако слънцето си предрекла.

Сега припев:

И – развихрил в съня си
разноцветни галактики –
черно-белите късам
с коленете и с лактите.

После:

Бяхме играли роли.
Плачехме сред овации.
Някой за тебе се моли –
майната му на стареца!

Нощем петлите ни будят.
(Стига да сме на село).
Твоите бузки румени
вселените ми разсейват.

Сега пак припев, ама май трябва да е различен…
(Щото първият е кофти).
И се чудя какъв да е…


Разтопяват се в нищото
и мечти, и съмнения.
Космосът е излишен,
ако ти не си с мен.

Така, за да завърши чалгата, има нужда от силен финал.
Значи, нужен е значителен поетически майсторлък.
Нещо от рода на:


Слизат звездите в двора ми.
Палят светулки и храсти.
Някой за тебе говори –
минал през своето щастие.

Благодаря за вниманието!

05 декември 2012

Охлюви


Пред нея винаги сме голи.
С откъснати крила при полет.

И бързаме към тази смърт.
По някакъв отъпкан път.

Дали любов е, аз не зная.
С децата ни навън играе.

Не смея да прекърша цвете.
Но виж кръвта ми по ръцете ми.

Навярно твоята поличба
ще ме опази от двуличие.

Но никога не би ми върнала
живота, в зимите разгърден.

***

А бягство от любов е сила.
И аз, и ти, от нея пием.

Къде ли в космоса ще стигнем?
С поредната лъжа и тримата…

И падат мънички звездици
в мазето на достойни рицари…

Заблудата не се е свършила.
Мирише на мечти и мърша.

Дали насън не ти е хрумвало
да кажеш – майната на думите?

И да се свиеш във леглото ми
като орел, прегърнал охлюв?


09 октомври 2012

Боряна


Тъмнее небето и залезът слиза –
червено петно върху бялата риза.
Дали си научих урока, не зная.
Но зная, все някога с теб ще сме в рая.

Където крилати оркестри ще свирят
на тъпан и арфа, на гайда и лира.
Където мечтите се сбъдват отрано.
Нали е така, хей, невесто Боряно?

А тук е безбожно и малко самотно.
Пълзим като червей, пълзим като охлюв.
Сълзите си крием, когато ги има.
И пукнала пролет наричаме “зима”.

А лятото… лятото все недостига.
Мирише на мащерка, лайка и риган.
Но мислим в съня си – кому е угодно?
Човекът е висша и странна порода…

Понеже ще питаш – любов ли е всичко –
ще кажа – тревите са паднали ничком
под бурния вятър, но пак се изправят.
Не знаят добър или лош ще е краят.

Не знаят, но в него безумно се вричат.
И колко ли още – но пак го обичат…
Кръвта ми е ланското вино, Боряно.
Мечтата си тръгна. Животът остана.


05 октомври 2012

Сватба в рая


Но казват, раят бил там някъде – нагоре.
Дали не е на крачка – тук – встрани?
Удавени в реката на умората,
сме заличими божем. И раними.

Не се научихме да плуваме. Поспри!
Къде е топлата ни лодка – помня.
Аз, уличéн в невяра, вдън се скрих.
Ти счупи ненапитите си стомни.

Бълбука сам междувселенският компот.
Мехурчета любов ни очароват.
Над мен е само твоят недолюбен Бог.
Над теб – недоизпитата отрова.

Ще се събудим в нечие легло.
За нас ще свирят ангелски оркестри.
Аз – рицарят от лунно потекло.
Ти – милата ми слънчева невеста.

Дали ще ме познаеш – забрави!
Така е тук. А как е там – не зная.
С глава събарям каменни стени
по стълбата към сватбата ни в рая.

Посипва сивият дъждец коси.
Нетрайни са словата ни по изгрев.
Ще се спасим, любов, ще се спасим! –
Когато лъч от залеза ни близне…



22 август 2012

Ах любов



Любовта ни – покълнало зрънце
под копита на тежки райдъри –
дири място горе при слънцето
сред небесните аутсайдери.

Не е нова, но динамично
пълни вселенски артерии.
Усмихни се, момиче!
Има такова поверие:

Ако откъснеш цвете –
някой при теб ще се върне.
И ще осъмне в ръцете ти –
глупав хербарий на хълма.

Но ти не бъди себична.
Малко вода е потребна.
Две думи само – обичам те.
И вечност от спряло време.





16 юли 2012

"Танцувай за мен" - Бургас и морето 2012




Тази песен, създадена от нашия екип, е сред 12-те номинирани за тазгодишния фестивал "Бургас и морето", който ще се проведе на 28-ми юли.

29 юни 2012

Празнична еротична импресия


Бал вали.
Сълзи на крак.
Сипаница шари.
Празник е.
И такт по такт
смахнати клошари
скачат покрай кофи смрад.
Танцът им погали
с моите ръце
две силиконови гърди
като с перце.




28 юни 2012

Дончо от долния етаж



Притъмня, за да видя в очите ти
светъл лъч посред юнското пладне.
И, надявам се, здрава и читава,
да не мислиш доколко съм паднал.

Оседлавам си коня, горещници
ще напълня с прохладния вятър.
А след мен таласъми и вещици
ще препускат – сестри или братя.

Няма ден, в който счупени мелници
да не пълнят главата ми с проза.
И за теб все си мисля, проклетнице,
но не вярвай на рицарски пози!

Ти си умна, практична и истинска.
Аз – измислен герой на Сервантес.
Ти спечели финала на пистата.
Аз поръчвам бордо в ресторанта.

Но, когато замлъкнат поетите,
този приказен свят ще разказват
с разширени от спомени ретини
децата ни, сгушени в пазва.




24 юни 2012

Беглец



Извивах глас до дъното на пропаст.
Преди да те намеря – да ме бутнеш.
Тогава осъзнах какво е робството.
И всеки Божи ден ми беше утре.

А после тиха тишина проплака –
да си мълча, когато буря кърши
стеблата на покълналия вятър.
И време е да се прибирам вкъщи.


15 юни 2012

Прощъпулник



Небето прави прощъпулник
върху треви и бурени.
На крачка е да се катурне.

Но, щом порасне, отвисоко
ще сипе сънища и сокове
наоколо.

Дали ще му повярва
дърво, от гръм горяло,
до бяло?



31 май 2012

Топъл пролетен ескиз

Толкова много самотни капки –
дъждовни и мокри –
че ми е невероятно
как се събират в локви.

Дали слънцето е причината,
която всичко суши?
Или искат да си починат
приземените им души?

Две гълъбчета се къпят,
невиждали пролет от лани.
Падат на някого мътни
сълзите по тротоара…

И в миг тук се втурва момиче –
в ръката си – с тебешир.
Върху асфалта “обичам те”
пише. Дали не греши?



29 май 2012

Колкото - толкова!



И аз, когато обичам, ревнувам.

Катеренето по върхове не е лично.

Пропадането в урва – също.

Ако не се върши от двама,
остава
да четем Библията
или да се прегръщаме

в самотията.

Но когато любов е началото,
а не – словото,
тогава,
като перковци, чалнати
и затворени в лудницата
на някой лекар
от миналите животи,
ще си търсим началото.

Мария никога не е била блудница!
На кого му пука?

Сега с теб сме тук.

Утре ли?...
От утрето ни разделя изгрев.
От утрето ни разделят мутри
с увиснали и пенясали челюсти.
От утрето ни разделя мелница,
която мели ли мели зърно за хляб…

Не съм твой враг.
Не съм твой брат.

Ти коя си –
неверница или спомен
от огледалното отражение на душата ми
върху стена? Слънчево зайче?
Неуловим копнеж или
бегла препратка към движението
на махалото на Фуко?

Гледа някой с око,
замъглено от ярост и болка.

Колкото – толкова!




19 април 2012

Кърт



“В неизбежна земя,
в грехове и отрови –
къртът рови ли, рови”.

Пл. Бочев


Бих му казал, че някога
бил е сладко къртиче.
От Мадан до Оряхово
през тунели е тичал.

Без очи, но с любов –
към достойна къртица.
Без звезди и уловки –
бил е нейният рицар.

Бих му казал, че днес
е достатъчно късно –
за проглеждане в песен,
за целувка по устните.

Бих го стъпкал така,
че напук да прогледне.
Бих отрязал ръка,
та кръвта ми да вземе.

И да пие неистово
от узрялото време.
И по празните листове
да се дави в поеми.


01 април 2012

Мъгла




И тихо мъглата пролазва
по цветното мое съвремие.
Не мога от нея да пазя
кръвта си, преляла във вените…

Мъглата разрежда мечтите
до степен на патоки в кръчмата.
И гласните струни, протрити,
се късат от песни измъчени.

Мъглата е дар за наивник,
повярвал в растежа на утрото.
Но вените нямат преливник.
Сърцето е тук. И е глупаво.


15 март 2012

Родина



Нарисувай ме с дъх върху облак,
за да мога с дъжда да се връщам.
Тук при тебе е детството топло.
Тук е старата бащина къща.

Нарисувай ме с лъч върху изгрев,
за да мога росата да пия.
Да се къпя в очите ти чисти.
И при теб да остана, Родино.

Изсечи ме с длето върху камък
сред скалите, обвени от вихър.
За да мога на твоето рамо
да склонявам глава вечер тихо.

Напиши ме с море върху пясък,
който помни все твоето име.
И, стопил се от бурните ласки,
тук при теб е останал, Родино.

Разпилени в различни посоки,
надалече препускат душите.
Но тук са мечтите високи.
И тук е пределната есен
на дните ни.


05 март 2012

Среща



“Трябва да ида на среща
със себе си”.

Валери Костов



Аз на среща със себе си все не смея да ида.
И оставам в черупката на изхвърлена мида.

Тук солена вода, там слънчасали дюни.
А в ушите акорд от разкъсани струни.

Разпилей ме по пясъка и тогава търси ме.
Забрави полуделите и сезони, и климати.

Може би ще намериш в отломките нежност.
Любовта е завръщане, любовта неизбежна.

Ще се видим със себе си непредвидено плахи.
Ще се питаме мълком какво ли очаквахме.

Топъл вятър ще вее сърцата ни бели.
И къде е душата, ще знаем къде е.


19 февруари 2012

Март



Аз ли съм този,
който ти дава
сън и живот
на самотната гара?

Стъпка по стъпка
крачи към края си
някакъв куц
остарял февруари.

Беше април.
И пак те обичах.
Нищо, че рееше поглед
към лятото.

Твоят май бърза
да каже, че всяка
земна любов е безумна
и кратка.

После октомври –
поет прозаичен –
с вятър ще рони
листата ни сухи.

Ние ще виждаме,
ние ще чуваме
как си отиваме
слепи и глухи.

Тихо ще срещнем
сърцата си топли
в някой далечен
студен януари.

Но дали са те същите
и дали са те нашите
никога
няма да знаем.