31 декември 2012

Родина - Боян Михайлов

С това живо изпълнение на Боян поздравявам всички читатели на блога.




16 юли 2012

"Танцувай за мен" - Бургас и морето 2012




Тази песен, създадена от нашия екип, е сред 12-те номинирани за тазгодишния фестивал "Бургас и морето", който ще се проведе на 28-ми юли.

15 юни 2012

Прощъпулник



Небето прави прощъпулник
върху треви и бурени.
На крачка е да се катурне.

Но, щом порасне, отвисоко
ще сипе сънища и сокове
наоколо.

Дали ще му повярва
дърво, от гръм горяло,
до бяло?



31 май 2012

Топъл пролетен ескиз

Толкова много дъждовни капки –
самотни и мокри –
че ми е невероятно
как се събират в локви.

Дали слънцето е причината,
която всичко суши?
Или искат да си починат
приземените им души?

Две гълъбчета се къпят,
невиждали пролет от лани.
Падат на някого мътни
сълзите по тротоара…

И в миг тук се втурва момиче –
в ръката си – с тебешир.
Върху асфалта “обичам те”
пише. Дали не греши?



29 май 2012

Колкото - толкова!



И аз, когато обичам, ревнувам.

Катеренето по върхове не е лично.

Пропадането в урва – също.

Ако не се върши от двама,
остава
да четем Библията
или да се прегръщаме

в самотията.

Но когато любов е началото,
а не – словото,
тогава,
като перковци, чалнати
и затворени в лудницата
на някой лекар
от миналите животи,
ще си търсим началото.

Мария никога не е била блудница!
На кого му пука?

Сега с теб сме тук.

Утре ли?...
От утрето ни разделя изгрев.
От утрето ни разделят мутри
с увиснали и пенясали челюсти.
От утрето ни разделя мелница,
която мели ли мели зърно за хляб…

Не съм твой враг.
Не съм твой брат.

Ти коя си –
неверница или спомен
от огледалното отражение на душата ми
върху стена? Слънчево зайче?
Неуловим копнеж или
бегла препратка към движението
на махалото на Фуко?

Гледа някой с око,
замъглено от ярост и болка.

Колкото – толкова!




15 март 2012

Родина



Нарисувай ме с дъх върху облак,
за да мога с дъжда да се връщам.
Тук при тебе е детството топло.
Тук е старата бащина къща.

Нарисувай ме с лъч върху изгрев,
за да мога росата да пия.
Да се къпя в очите ти чисти.
И при теб да остана, Родино.

Изсечи ме с длето върху камък
сред скалите, обвени от вихър.
За да мога на твоето рамо
да склонявам глава вечер тихо.

Напиши ме с море върху пясък,
който помни все твоето име.
И, стопил се от бурните ласки,
тук при теб е останал, Родино.

Разпилени в различни посоки,
надалече препускат душите.
Но тук са мечтите високи.
И тук е пределната есен
на дните ни.


05 март 2012

Среща



“Трябва да ида на среща
със себе си”.

Валери Костов



Аз на среща със себе си все не смея да ида.
И оставам в черупката на изхвърлена мида.

Тук солена вода, там слънчасали дюни.
А в ушите акорд от разкъсани струни.

Разпилей ме по пясъка и тогава търси ме.
Забрави полуделите и сезони, и климати.

Може би ще намериш в отломките нежност.
Любовта е завръщане, любовта неизбежна.

Ще се видим със себе си непредвидено плахи.
Ще се питаме мълком какво ли очаквахме.

Топъл вятър ще вее сърцата ни бели.
И къде е душата, ще знаем къде е.