17 декември 2011

В памет на Пламен Ставрев



Дошло е времето –
ще каже някой.
Но аз не мога да повярвам.
След теб вълните нямат гребени.
И южен вятър днес ги гали.

Мълчи декември.
А пък песните
напират като живи струни.
И да умираме е лесно…
Тъй, както свършва пълнолуние…

Да тръгнеш на гурбет
в небесни ниви –
дали е сън или спасение?
Не знам. И чаша вино ти отливам –
да има за изпът душата тленна.

В горещия ми пясък
ще остане
едно избрано лято промеждутък.
И после лятото ще бъде хладно.
Кажи ми колко още да се лутам?...


08 декември 2011

Звездица



И остават след нас отпечатъци –
кратки, колкото стъпки на птица.
Прибери ме на топло в душата си,
моя малка далечна звездице.

Ще ти бъда и принц, и лисицата –
кротка, питомна, бедна, привична.
А от острия край на зениците
нека жива любов да изтича.

В този огън телата ни въглени
ще прелитат над снежния хребет.
И когато студено и тъмно е,
с теб ще знаем – това е потребно.

За да видиш премръзнал скиталеца
колко иска при теб да се сгуши.
И, преди да е станал на старец, той
как към теб през комините пуши…