29 юли 2011

Мнемоника



Заложих на куция кон любовта си.
А той ме изплака с две кротки сълзи.
Препъна се още на първо препятствие.
Изцвили горчиво и взе да пълзи.

Тогава архангел му спусна крилата си.
И куцият кон полетя – като дим.
Спечелих! – Горчива любов – за отплата.
Такава, каквато не беше преди…

Реших да заложа на светлия спомен.
(От него се крие луната – да бди).
А споменът беше отдавна бездомен.
И каза: Не гледай, а просто иди!

Отидох. Видях я – съвсем непозната.
Любов, остаряла в горчиви лета.
Тогава архангел ми спусна крилата си.
И с куция кон като дим отлетях…


15 юли 2011

Bulgarian Terrorist


Денят бе прободен от залез и бликна тъма.
Нощта му – разплела косите си – легна сама.

А утрото чака поредното слънце червено
живот да разлее – на заем – по сините вени.

Световните банки ми хвърлят спасително ласо.
Кога ще живея – и как – те ще кажат, ебаси!

Събирам тротил и землянка копая в мазето.
Ще върна на бедните всичко, което е взето!

Прегърнал черешово топче домашна ракия,
с железни юмруци по масата робството трия.

За бой съм се стегнал, треперят евреи, банкери…
Mañana ке пуцам, когда meine soul намеря!


04 юли 2011

Тиха пръст

Изображение: Тук

В тази малка проклета държава
съм роден, за да уча уроци.
Вече осми живот продължават
парцаливите миши емоции.

Породисти потомствени кучета –
помежду си – и Бога предали…
Дали утре девети ще случа?
Аз не вярвам. А вие? Едва ли.

Казват, зверска била ми природата –
с аспарухово семе пропита.
На България плача на гроба.
А душата на лъв тук се скита.

И децата ми жално мяучат
в непознати земи до полуда.
Любовта ми все още е ручей.
Любовта ми е страшна заблуда.

Моят Ботев бе казал да мога
и да мразя, когато убиват.
А Христос пред понтийската тога
се смири като кротка кобила.

Бих попитал какво да направя
някой древен оракул с кръвта си.
Но лениви звезди ме заравят
в тиха пръст до небето пораснала…