Когато лястовичките оставиха гнездото си,
врабчета се опитаха да го обсебят.
Така ли просяците правят революция, не знам.
В блатата ми разцъфват бели лотоси.
И кротки любопитни лебеди
протягат шии – до небето и нататък…
И никой тук недоразбра, че иде зима.
(Единствено – намерилите юг).
Пък аз – стаено камъче в божествена мозайка –
не вярвах, че с Отец и Дух сме трима.
И сторвах на живота си напук.
Дали така ще ме запомниш, майко?
Но, както и да е, след жътва сме различни.
Все някога един поет ще пита
(така и недочакал пролетта) –
“какво тук значи някаква си личност?”.
И като сам Исус сред угари ще скита,
за да потропа на отворена врата.
Ти си истинския поет...
ОтговорИзтриване...
... и сигурно най-накрая си чул Колко ни е домъчняло за теб! :)
ОтговорИзтриванеМеги :)
ОтговорИзтриванеГаля, ми аз още не съм си тръгнал. Само наполовина и нещо си. :))
ОтговорИзтриванеВ Божествената мозйка си !Стаяваш се понякога и както точно си го казал "И сторвах на живота си напук." Обичен си ми ти ,приятелю и благословен 1:))))))))))))
ОтговорИзтриванеmilone
Ама не си и останал, няма и наполовина нещо си, божествено камъче. А липсваш - и ти, и поезията ти! :)
ОтговорИзтриванеМилена, всеки е в мозайката. :))
ОтговорИзтриванеГаля, музата е виновна. :)))
ОтговорИзтриванеДо вчера си хортувахме приятелски по скайпа като обикновени хора...
ОтговорИзтриванеА днес си необикновен!...
И колко още...
Ф4о
Ее, к'во ми е необикновеното? :)
ОтговорИзтриванеДобре, де!
ОтговорИзтриванеИма думи, които пробиват
на сърцето коравия щит
и наливат отрова вонлива
от жлезите на свойте зъби.
Има дума предател. При нея
аз потръпвам, аз пламвам във миг.
И лицето ми - кръв, руменее.
Сякаш някой ми удря плесник.
Не, за тях аз не искам да пиша.
Аз съм толкова девствен и млад,
че гърдите ми искат да дишат
на живота не тяхната смрад.
Ти лежиш окован във затвора.
Във главата бучи водопад.
И дочуваш уж някой говори
СВОБОДА.
Ти виждаш полето пред тебе,
Ти виждаш го сякаш на длан
и с някакво странно вълшебство
звучи - Свобода! Свобода!
Свободно, просторно размахваш
косата и чуваш - звънти.
И чорли перчема ти вятъра.
Хубава дума, нали?
Най-малкото, необикновено е, че в днешно време някой още обича Вапцаров.
Фил4о
P.S. А помниш ли Бургас, морето и машините? :)))
Значи и двамата сме необикновени. :)
ОтговорИзтриванеА Бургас и морето ги помня. :)))
Звучи много красиво, поздравления
ОтговорИзтриванеДа няма недоразумения:
ОтговорИзтриване"Има думи, които пробиват
на сърцето коравия щит..." и т.н.
не е от най-най-популярните стихотворения на Вапцаров. Но е негово. Публикувано е в пълната му творческа биография, издадена от БАН преди 29 години.
Ф.
PS:
ОтговорИзтриванеЖестоко е стихотворението ти, но на последната строфа ми изпопадаха зъбите от скърцане :)))
Пиер Беззубов
Както винаги - чудесно!
ОтговорИзтриванеФилософско и житейски мъдро повествование, предизвикващо дълбок размисъл! Дали ще се намерят отговори на риторичните ти въпроси?!... както и на въпроса: "Какъв е смисълът на живота?"...
ОтговорИзтриванеМного е изпипано, браво
ОтговорИзтриване@ Иван Христов
ОтговорИзтриванеЕдва ли...
Уау! Страхотно! Много ми хареса, наистина! Поздрав!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Диана! :)
ОтговорИзтриванепродължавам:
ОтговорИзтриванеМесомелачката е минала оттук.
Душите са предъвкани и тъжни.
На дребно хитреци играят зар напук
И плъховете трупат вещи непотребни.
Природа във саксия, с панделка в пакет,
За многократна лична употреба.
Вода в бутилка, извор във колет,
Сеячът зърното си живо крие.
Притворени очи очакват своя сън
И Ангела пазител във сумрака.
Прочитам те, заспивам със Исус,
Че във съня надявам се ме чака.
: URL
Благодаря за стихотворението.
ОтговорИзтриванеНаписано с чуство, много малко такива стихове има, евала
ОтговорИзтриванеБлагодаря!!!!!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че си тук, Надя! :)
ОтговорИзтриванеИзпросихме си революция и си затъкнахме човките в жътвата...
ОтговорИзтриванеВраб4о :)
Поздравления!
ОтговорИзтриванеБлагодаря! :)
ОтговорИзтриванеМного е хубаво,поздравления!
ОтговорИзтриванеработно облекло