07 ноември 2011

След жътва


Когато лястовичките оставиха гнездото си,
врабчета се опитаха да го обсебят.
Така ли просяците правят революция, не знам.
В блатата ми разцъфват бели лотоси.
И кротки любопитни лебеди
протягат шии – до небето и нататък…

И никой тук недоразбра, че иде зима.
(Единствено – намерилите юг).
Пък аз – стаено камъче в божествена мозайка –
не вярвах, че с Отец и Дух сме трима.
И сторвах на живота си напук.
Дали така ще ме запомниш, майко?

Но, както и да е, след жътва сме различни.
Все някога един поет ще пита
(така и недочакал пролетта) –
“какво тук значи някаква си личност?”.
И като сам Исус сред угари ще скита,
за да потропа на отворена врата.


30 коментара:

  1. ... и сигурно най-накрая си чул Колко ни е домъчняло за теб! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Галя, ми аз още не съм си тръгнал. Само наполовина и нещо си. :))

    ОтговорИзтриване
  3. В Божествената мозйка си !Стаяваш се понякога и както точно си го казал "И сторвах на живота си напук." Обичен си ми ти ,приятелю и благословен 1:))))))))))))
    milone

    ОтговорИзтриване
  4. Ама не си и останал, няма и наполовина нещо си, божествено камъче. А липсваш - и ти, и поезията ти! :)

    ОтговорИзтриване
  5. До вчера си хортувахме приятелски по скайпа като обикновени хора...
    А днес си необикновен!...
    И колко още...
    Ф4о

    ОтговорИзтриване
  6. Добре, де!

    Има думи, които пробиват
    на сърцето коравия щит
    и наливат отрова вонлива
    от жлезите на свойте зъби.

    Има дума предател. При нея
    аз потръпвам, аз пламвам във миг.
    И лицето ми - кръв, руменее.
    Сякаш някой ми удря плесник.

    Не, за тях аз не искам да пиша.
    Аз съм толкова девствен и млад,
    че гърдите ми искат да дишат
    на живота не тяхната смрад.

    Ти лежиш окован във затвора.
    Във главата бучи водопад.
    И дочуваш уж някой говори
    СВОБОДА.

    Ти виждаш полето пред тебе,
    Ти виждаш го сякаш на длан
    и с някакво странно вълшебство
    звучи - Свобода! Свобода!

    Свободно, просторно размахваш
    косата и чуваш - звънти.
    И чорли перчема ти вятъра.
    Хубава дума, нали?

    Най-малкото, необикновено е, че в днешно време някой още обича Вапцаров.

    Фил4о

    P.S. А помниш ли Бургас, морето и машините? :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Значи и двамата сме необикновени. :)
    А Бургас и морето ги помня. :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Звучи много красиво, поздравления

    ОтговорИзтриване
  9. Да няма недоразумения:
    "Има думи, които пробиват
    на сърцето коравия щит..." и т.н.
    не е от най-най-популярните стихотворения на Вапцаров. Но е негово. Публикувано е в пълната му творческа биография, издадена от БАН преди 29 години.
    Ф.

    ОтговорИзтриване
  10. PS:
    Жестоко е стихотворението ти, но на последната строфа ми изпопадаха зъбите от скърцане :)))
    Пиер Беззубов

    ОтговорИзтриване
  11. Философско и житейски мъдро повествование, предизвикващо дълбок размисъл! Дали ще се намерят отговори на риторичните ти въпроси?!... както и на въпроса: "Какъв е смисълът на живота?"...

    ОтговорИзтриване
  12. Уау! Страхотно! Много ми хареса, наистина! Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  13. продължавам:

    Месомелачката е минала оттук.
    Душите са предъвкани и тъжни.
    На дребно хитреци играят зар напук
    И плъховете трупат вещи непотребни.

    Природа във саксия, с панделка в пакет,
    За многократна лична употреба.
    Вода в бутилка, извор във колет,
    Сеячът зърното си живо крие.

    Притворени очи очакват своя сън
    И Ангела пазител във сумрака.
    Прочитам те, заспивам със Исус,
    Че във съня надявам се ме чака.

    : URL

    ОтговорИзтриване
  14. Написано с чуство, много малко такива стихове има, евала

    ОтговорИзтриване
  15. Изпросихме си революция и си затъкнахме човките в жътвата...
    Враб4о :)

    ОтговорИзтриване