03 август 2011

Кос



Не питай колко оставам тук.
Ще видиш пресни следи по пясък.
И нито сянка, и нито звук.
А чайки слизат с ненужен крясък.

И кратък кораб коси вълни.
И пълни трюма с онази жътва,
в която слънчев живот кълни,
когато всички мечти са мъртви.

Но утре песен ще пее кос
в горите тихи край шумен залив.
Какво му трябва – един откос,
от който всички звезди се палят.

6 коментара:

  1. За миг си представих, че съм един такъв кос... С една песен да обърна света. :-) Красиво е. :-)

    ОтговорИзтриване
  2. Кратък кораб коси вълни,
    а в платната му само една
    тишина от мъртви мечти...

    Пламене, извинявай, ама чака сега се взрях в стихотворението ти и ми се доплува в стил хайку :)

    фил4о, моряк от Сахара

    ОтговорИзтриване