29 юли 2011

Мнемоника



Заложих на куция кон любовта си.
А той ме изплака с две кротки сълзи.
Препъна се още на първо препятствие.
Изцвили горчиво и взе да пълзи.

Тогава архангел му спусна крилата си.
И куцият кон полетя – като дим.
Спечелих! – Горчива любов – за отплата.
Такава, каквато не беше преди…

Реших да заложа на светлия спомен.
(От него се крие луната – да бди).
А споменът беше отдавна бездомен.
И каза: Не гледай, а просто иди!

Отидох. Видях я – съвсем непозната.
Любов, остаряла в горчиви лета.
Тогава архангел ми спусна крилата си.
И с куция кон като дим отлетях…


6 коментара: