Още ли помни земята
твоите стъпки трънливи?
Южен любовен вятър
над слънчогледови ниви
вие ръка и просвирва
страстните струни на лира.
Тя си е тук. Свободата.
Вечер се дави в бутилка.
Сутрин, росила в тревата,
като змия се умилква.
Празник е празното време.
Змейово либе ще вземе.
Исках да кажа, че пътьом –
няма надежда без извор.
Хвърлей на камък ще мъти
твоя – от жаждата – избор.
В сушата дебне оазис.
Той – от живота – те пази.
Дочаках...
ОтговорИзтриване"Но две неща ми трябват на земята - те са: любов и свобода. За любовта бих жертвал си живота, за свободата - аз бих дал и любовта." - Шандор Петьофи
ОтговорИзтриване:)))"няма надежда без извор."
ОтговорИзтриванеПристрастна съм ,както знаеш...та няма да сипя хвалебствия:)))
""Длъжен си" лежи на пътя му един ослепителен в своето златисто сияние люспест змей и на всяка негова люспа блещи със златни букви написано: "Длъжен си!"
Ницше по-добре от мен го е казал !!!:)))))))
milone
Поредният твой шедьовър!
ОтговорИзтриванеМирела Кръстева
Пламене, появи се най-сетне :))))хубаво.
ОтговорИзтриванеМи, ако "в сушата дебне оазис, който да те пази от живота", приятелю, това е една от най-силните метафори, която съм виждал в поезията, откакто се помня!
ОтговорИзтриванеФилибето
Благодаря ви за отзивите! :)
ОтговорИзтриване... "Тя си е тук. Свободата.
ОтговорИзтриванеВечер се дави в бутилка."....
бе ти що ми надничаш през прозореца на кухничката, бе, приятелю!? :)
пак пламенееш, Пламене, жив да си!
Илийка, ми, както си хвъркам, си воайорствам. :)))
ОтговорИзтриванеИнфааааа XD Търсих те под дърво и камък, а ти се рееш наоколо :Р
ОтговорИзтриванеХубави стихове.
хе-хе, надявам се да не съм ти откраднал някоя от змейските истории :)))
ОтговорИзтриванеиначе, рея си се наоколо, доколкото мога :)))
Тук е свободата, вярно! Ей я на - пърха не само в бутилка, току се размърда в уморения поглед на остаряло момче, ту - в разветите коси на дръзко момиче... Силно слово, радвам ти се.
ОтговорИзтриванеЕли, насърчителни думи са твоите, но зад тях усещам нещо друго...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, че ми писа! :)
Змей, ама морски :)))
ОтговорИзтриванеМорски змей... Струни от водорасли...
Китара - гемия... Котва - наопаки...
Морските ноти друг някой изпял е.
А змеят нагарча с дъх на безименна водка.
Кервани хвърлят в пясъка пояси
към кладенци със затънали гуши.
А морският змей от триста години користно
жонглира с трите глави на сушата.
Е,... такива са морските змейове под типет'та, майна :)))
Абе, готин пич си е този сухоморски змей. :))
ОтговорИзтриванеКраят на света
ОтговорИзтриванеНе е смъртта. Не е и змейско ято.
Бутилката изпита виртуалност
преселва изтлялата реалност
в оазис от посечени понятия.
Браво!!! Прекрасен стих!
ОтговорИзтриванеЩом са тук и заложните къщи, всичко е ок. :)
ОтговорИзтриванедоброоо :)
ОтговорИзтриванеПодобни "рекламни" коментари или спам по не знам си какви причини, нали знаеш, че мога да изтривам?
ОтговорИзтриванеНе ме занимавай с това, няколко пъти те помолих.
Ако не беше толкова тъжно това, което правиш, щеше, предполагам, да е смешно. :)))
удавянето на свободата - страхотно! българска черта ;)
ОтговорИзтриванеаз съм българче :)
ОтговорИзтриване