Пътят към теб криволичи
под късни върби следобед.
Сухаво време изтича
през спуканите ми стомни.
Ясното слънце наивно
лъчите си в люлка сплита.
Сенчеста сприхава зима
да вдигне, без да я пита.
Никак не стигат писмата,
по гълъб, дето ги пращам.
Тази любов беше кратка –
колкото пролет, но наша.
Не искам да имам други –
нека е песен на лебед.
Там съм, в сезоните влюбен,
в които обичам тебе.