17 декември 2011

В памет на Пламен Ставрев



Дошло е времето –
ще каже някой.
Но аз не мога да повярвам.
След теб вълните нямат гребени.
И южен вятър днес ги гали.

Мълчи декември.
А пък песните
напират като живи струни.
И да умираме е лесно…
Тъй, както свършва пълнолуние…

Да тръгнеш на гурбет
в небесни ниви –
дали е сън или спасение?
Не знам. И чаша вино ти отливам –
да има за изпът душата тленна.

В горещия ми пясък
ще остане
едно избрано лято промеждутък.
И после лятото ще бъде хладно.
Кажи ми колко още да се лутам?...


08 декември 2011

Звездица



И остават след нас отпечатъци –
кратки, колкото стъпки на птица.
Прибери ме на топло в душата си,
моя малка далечна звездице.

Ще ти бъда и принц, и лисицата –
кротка, питомна, бедна, привична.
А от острия край на зениците
нека жива любов да изтича.

В този огън телата ни въглени
ще прелитат над снежния хребет.
И когато студено и тъмно е,
с теб ще знаем – това е потребно.

За да видиш премръзнал скиталеца
колко иска при теб да се сгуши.
И, преди да е станал на старец, той
как към теб през комините пуши…

07 ноември 2011

След жътва


Когато лястовичките оставиха гнездото си,
врабчета се опитаха да го обсебят.
Така ли просяците правят революция, не знам.
В блатата ми разцъфват бели лотоси.
И кротки любопитни лебеди
протягат шии – до небето и нататък…

И никой тук недоразбра, че иде зима.
(Единствено – намерилите юг).
Пък аз – стаено камъче в божествена мозайка –
не вярвах, че с Отец и Дух сме трима.
И сторвах на живота си напук.
Дали така ще ме запомниш, майко?

Но, както и да е, след жътва сме различни.
Все някога един поет ще пита
(така и недочакал пролетта) –
“какво тук значи някаква си личност?”.
И като сам Исус сред угари ще скита,
за да потропа на отворена врата.


06 октомври 2011

През нощ и вятър

Изображение: Тук

“Wer reitet so spät durch Nacht und Wind?
Es ist der Vater mit seinem Kind”.

Johann Wolfgang von Goethe

И после, сине, остарява
бащата –
за езда е слаб.
Препъват се, дори на равното,
сърдечните му клапи.

Той пак е с теб –
през нощ и вятър,
но не наяве.
Последно му е всяко лято
и зрънце в плявата.

Не спирай и за миг ездата
нагоре – към мечтите.
Така се стига до оттатък –
отвъд очите ти.

Какво е там – ще ми разказваш,
когато пак се видим.
Ти – мой баща (да не повярваш),
пък аз – синът ти свиден…


23 септември 2011

Пир по празник



Ако и този път ме омърлуши
пияната пределна светлина,
ще оцелея с гумени ботуши
сред блатото от обич и злина.

Дали си тук, не знам, но пак те има –
тръстика в храм, светулка през октомври…
Напролет кукуряк и кълн назиме.
Листо от мак и на камбана корен.

А любовта ни беше прозаична –
като фиестата на Ърнест стара.
И колкото и дълго да отричаш –
за нас бе влакът на онази гара.

И плъховете на Камю не чумят –
заразата бе в нашите души.
Поискахме, получихме си думите…
Но имахме усти, а не уши.

Затуй на този пир съм те поканил –
да помълчим с най-силния си звук.
На празник се разливат каните.
И нищо друго няма тук.


06 август 2011

Проклятие



Есента прохожда през лятото.
Неуверено категорично.
А пътеката към теб е позната
и клинична.

Затова прелитам разсеяно
и пропадам често.
Ветровете, дето ме веят,
са известни.

Но не те са причината,
да не мога да те открадна.
Ти отдавна си ничия.
И навяваш прохлада.

Есента прохожда през лятото.
В най-горещия юли.
Любовта ми към теб е проклятие.
Чу ли?

03 август 2011

Кос



Не питай колко оставам тук.
Ще видиш пресни следи по пясък.
И нито сянка, и нито звук.
А чайки слизат с ненужен крясък.

И кратък кораб коси вълни.
И пълни трюма с онази жътва,
в която слънчев живот кълни,
когато всички мечти са мъртви.

Но утре песен ще пее кос
в горите тихи край шумен залив.
Какво му трябва – един откос,
от който всички звезди се палят.

29 юли 2011

Мнемоника



Заложих на куция кон любовта си.
А той ме изплака с две кротки сълзи.
Препъна се още на първо препятствие.
Изцвили горчиво и взе да пълзи.

Тогава архангел му спусна крилата си.
И куцият кон полетя – като дим.
Спечелих! – Горчива любов – за отплата.
Такава, каквато не беше преди…

Реших да заложа на светлия спомен.
(От него се крие луната – да бди).
А споменът беше отдавна бездомен.
И каза: Не гледай, а просто иди!

Отидох. Видях я – съвсем непозната.
Любов, остаряла в горчиви лета.
Тогава архангел ми спусна крилата си.
И с куция кон като дим отлетях…


15 юли 2011

Bulgarian Terrorist


Денят бе прободен от залез и бликна тъма.
Нощта му – разплела косите си – легна сама.

А утрото чака поредното слънце червено
живот да разлее – на заем – по сините вени.

Световните банки ми хвърлят спасително ласо.
Кога ще живея – и как – те ще кажат, ебаси!

Събирам тротил и землянка копая в мазето.
Ще върна на бедните всичко, което е взето!

Прегърнал черешово топче домашна ракия,
с железни юмруци по масата робството трия.

За бой съм се стегнал, треперят евреи, банкери…
Mañana ке пуцам, когда meine soul намеря!


04 юли 2011

Тиха пръст

Изображение: Тук

В тази малка проклета държава
съм роден, за да уча уроци.
Вече осми живот продължават
парцаливите миши емоции.

Породисти потомствени кучета –
помежду си – и Бога предали…
Дали утре девети ще случа?
Аз не вярвам. А вие? Едва ли.

Казват, зверска била ми природата –
с аспарухово семе пропита.
На България плача на гроба.
А душата на лъв тук се скита.

И децата ми жално мяучат
в непознати земи до полуда.
Любовта ми все още е ручей.
Любовта ми е страшна заблуда.

Моят Ботев бе казал да мога
и да мразя, когато убиват.
А Христос пред понтийската тога
се смири като кротка кобила.

Бих попитал какво да направя
някой древен оракул с кръвта си.
Но лениви звезди ме заравят
в тиха пръст до небето пораснала…



09 юни 2011

Змей



Още ли помни земята
твоите стъпки трънливи?
Южен любовен вятър
над слънчогледови ниви
вие ръка и просвирва
страстните струни на лира.

Тя си е тук. Свободата.
Вечер се дави в бутилка.
Сутрин, росила в тревата,
като змия се умилква.
Празник е празното време.
Змейово либе ще вземе.

Исках да кажа, че пътьом –
няма надежда без извор.
Хвърлей на камък ще мъти
твоя – от жаждата – избор.
В сушата дебне оазис.
Той – от живота – те пази.



25 май 2011

НЕ ВИНАГИ - на живо - Златна пролет 2011

08 април 2011

НЕ ВИНАГИ - Боян Михайлов



Музика и аранжимент Валери Костов. Текст, с извинение, мой. :)
Песента достигна до финалната селекция на конкурса на Българското национално радио "Златна пролет 2011".

24 февруари 2011

НЕСТИНАРИ - на живо - Евровизия 2011

Щастлив съм, че създадохме тази песен. Поздравявам целия екип и всички, които ни подкрепиха!

14 февруари 2011

Подкрепете песента "Нестинари" в конкурса Евровизия 2011

Приятели, чуйте тази песен и, ако искате тя да представя България на Евровизия 2011,
подкрепете я с вашия вот по време на българския финал, който ще бъде излъчван пряко по БНТ от зала 1 на НДК на 23. февруари от 20.30 ч.

Изпълнява я Боян Михайлов. Музика и аранжимент - Валери Костов. Моето участие е като автор на текста.



11 януари 2011

Песен на лебед

Картинка: Collection of Fran Boston

Пътят към теб криволичи
под късни върби следобед.
Сухаво време изтича
през спуканите ми стомни.

Ясното слънце наивно
лъчите си в люлка сплита.
Сенчеста сприхава зима
да вдигне, без да я пита.

Никак не стигат писмата,
по гълъб, дето ги пращам.
Тази любов беше кратка –
колкото пролет, но наша.

Не искам да имам други –
нека е песен на лебед.
Там съм, в сезоните влюбен,
в които обичам тебе.