12 декември 2010

Екзорсизъм



Удавникът се хваща за сламката в окото ми.
А под клепачите му салът от греди пустее.
Подавам му ръка и се понасяме в дълбокото.
И всички ярки грехове превръщаме в пастелни.

В такива времена на мнима смърт и ритуали
се спуска кротък ангел по въжетата от нерви.
Дали ще разпознаем в него себе си? Едва ли.
Но знаем, че за първи път един на друг сме верни.


06 декември 2010

Пролука



Копая ров до този,
който ти ми изкопа,
за да съм в своя къща.
От другия надничат рози.

Прибързани и жълти
есенни слънца на припек.
А гладният декември
остатъкa от лято гълта.

Червенокоси сънища
нетърпеливо дърпат
завесите на празен ден.
Но още не е тъмно.

Лопатата мъждука
сред сдъвканите словеса
и търси към звездиците
пролука.