29 септември 2010

Четири минути в рая



На една от жените ми

Четири минути в рая –
колкото едно танго.
От началото до края
бяхме четири в едно.

Бог, любов, живот и длани,
вплетени в кълбо от прах.
За разплитане бе рано.
Късно бе за студ и страх.

Четири минути пълни
със събуждане и сняг.
С летен дъжд, напивал дълго
сухия от стъпки праг.

Четири минути стигат
до сърцата и отвъд.
Но накрая бяхме трима –
аз без теб и ти без смърт.

Поздрави на Светла, която има дарбата да танцува

28 септември 2010

Климати



Отива си последната любов.
След нея тръгва циганското лято.
И с котката, безшумно, по пантофки,
ще търсят дом, нагоре от земята.

Оставиха накъсани криле.
Оставиха сълзи от смях и болка.
Дали след тях оставиха небе?...
Какво пък? И какво пък толкова?...

Нали и зимата от страх е южна?
Нали и климатът обича изневери?
Кълвачите умират да ги слушат,
когато чукат, червей да намерят.

26 септември 2010

Евфемизми



Циганинът не е ром.
Робството не е присъствие.
Подлостта не е закон.
Вярата не е покръстване.

Кражбата е просто кражба.
(Присвояване е друго).
А смъртта ни е прераждане
колкото токата – фугата.

Лихвата не е отплата
за направено добро.
Тя е кървавото злато,
позлатило нечий гроб.

Любовта не е измама
от приятел или враг.
Нито курвата е мама,
нито слънцето е брат.

Хлябът вече не е пита,
месена с добро сърце.
А животът ни е скитник,
плюшено мече уцелил…

24 септември 2010

Математикът




Той нямаше нужда от музи.
Той имаше точна наука.
По хорди и хипо-тенузи
вървеше от тука до тука.

Най-краткия път бе намерил
(тъй, както пътувал с метрото)
от Марс до самата Венера.
И в нейната орбита кротнал.

Обаче Венера (Василка)
била, меко казано, твърда
и дъвкана дълго костилка…
Та, Марс (Михаил) не помръдвал.

Тогава се случило чудо.
Явил се самият Спасител!
Войник бил в триъгълник “Грудово,
Звездец, Елхово” и попитал:

Ти, Мишо, обичаш ли Вася?
Защото на мене ми пасва.
Науки, звезди, педераси…
Виж – аз съм от другата каста…

Какви са тез думи и мисъл?! –
отвърнал му нашият Мишо.
Я, майна, по пътя върви си!
Ти тук си тотално излишен!

Така ли, а твоята муза
без хорда как стигна до тука?
Копай си без мен кукуруза.
Когато си вън, ще почукам…

23 септември 2010

Болница в глухия град



Тайните твои терзания.
Явните мои мечти.
Снежни медузи сред залива.
Лятото някой изтри.

Бедни са тук акварелите.
Водни боички в море.
Тичат след късно узрелите
есенни цветове.

Късат стебла водораслите.
Вечно зелени кървят.
Вятър танцува по масите.
Търси през зимата път.

В тези добри измерения
ние сме майка и брат.
Пролетен вик за спасение.
Болница в глухия град.

22 септември 2010

Talpa levantis



няколко дни
преди последния
виждаш
че си била обичана
няколко дни

виждаш
че си живяла
няколко дни
виждаш
че не си сляпа

тогава
е късно за поглед
а още по-късно
за връщане

няколко дни
преди последния
мислиш
ех да имаше слънце

бог неслучайно
зашива клепачите
на къртиците


21 септември 2010

Съществително



Вода, сълзи, и кръв, и вятър.
Маслини, юг, земя, поличби.
Кресла, кокили, стълби, стряха.
Жена, дете, целувки, личност.

Родина, род, мечта, реалност.
Добитък, куче, котка, нежност.
Истории, лъжички, давност.
Очи, лица, крака, надежди.

Любовници, съдби, ракия.
И врагове, и промеждутък.
Проблясъци по икиндия.
Мъглявини, условност, глупост.

И непрогледност на светулка.
И самота от романтичност.
Щурец, живот и мишка в дупка.
Глаголът, който те обича.

17 септември 2010

Цвете, рисувано с камък

The Sky is the limit Painting by Elena Shideler

Не видях това цвете, нарисувано с камък.
(Върху сивите плочки тъкмо бе заваляло).
И го стъпках с обувки, за някъде тръгнали.
Детски вик ме накара да спра, да се върна и…

Да ме пита хлапето с най-добрите очички:
Ти, дете ли си още или някакъв чичко?
Светъл гръм в този миг ни разцепи небетата.
То пое към безкрая, аз към къщи закретах…

13 септември 2010

Белият кон



С този кон не се тръгва на път.
Този кон е удобен за връщане.
С черен – лесно се стига отвъд.
Бял – какво да го правиш – прегръщаш го.

Той не вие по луди луни.
Както черните верните кучета.
Той се смее, когато боли.
И кърви сред сърцата отключени.

Този кон си отива оттук.
А отдавна бе време за връщане.
Тихо литва нагоре. Без звук…
И – какво да го правя… Прегръщам го.