30 май 2010

Борис Христов отказа нашийника на политическите помияри

В опитите да прикрие културната си импотентност, властта винаги е имала афинитет към обграждане с придворни шутове, избрани измежду ярките личности. Разбира се, ефектът от това е утвърждаване на политическото влияние сред онази част от поданиците, които все още са запазили способността да мислят не само с долните две трети от тялото си.

Борис Христов отказа “високото” държавно отличие и в моите очи стана още по-висок.

Много бих искал тези, които приемат нашийниците, да помислят дали не стават съучастници на провеждащите геноцид срещу собствения си народ в собствената си родина.

Искам и да изправя една стълба, по която да достигна ръката ти, Борисе, и да я стисна.



27 май 2010

Еленино хоро



Видях ги да мачкат тревите с копита.
Във фракове косове гайди да дуят.
Кълвачи стар такт в днешен ритъм да вплитат.

Но нямаше кой да ги чуе.

И аз оглушах от гласа на рогата.
Замаян зад храста на хвърлей приклекнах.
Тогава – с езиче – от обич крилато –

ме близна самата Еленка.



22 май 2010

Ексхибиционизъм

1. Баща съм на три деца, които все още са в България.
2. Не зная дали имам жена, но в този живот не обмислям смяна на пола си.
3. Като дете запалих семейната къща, обаче гасителите бяха по-бързи от намеренията ми.
4. От онези помияри съм, които лаят, без да хапят.
5. Ама мога и да хапя.
6. Имам един истински приятел, който не ме е предавал никога.
7. Вярвам в доброто, каквото и да означава това.
8. Не съм сигурен, че Бог вярва в това.
9. От 7. и 8. следва, че съм глупак.
10. Винаги съм се заблуждавал, че размерът няма значение.
11. (бонус) Няма значение.

-------------------------------
С любезното съдействие на tiburon
и с безброй извинения на Nightwish El , Lana , BladeDayBreak
и Кръстю :)
Ако съм пропуснал някого, да свирка :)


-------------------------------

Пък, ако се престрашат, да се включат
Галя , Сандо , Пешо , Емо
и Иносказателката :)


17 май 2010

Гробарят на души

Художник: Виктор Васнецов


Копае дупките си по високото
и псува философите от изтока.
Парцелът му се пука от ентропия,
но вярва на небесните разчистници.

Бутилката абсент му носят живите –
прелива с нея пресните си спомени.
А долу слънчогледите по нивите
едно неуловимо слънце гонят.

Не се страхува вече от живота си –
отдавна е населил промеждутъка.
Разцъфват като кръпки празни лотоси,
но днес не му е времето за лутане.

Поканих го да ми попее песните,
с които са го кърмили горгоните.
А той от стъпканата кал омеси ми
причастие. И после ме прогони.



15 май 2010

Еклектика



Прозорецът на моята веранда
наднича в нейната градина.
Не хвърля камъни. Мъгливо пладне е.
И стига ми, че днес я има.

Пердето антикварно е извезала
прабаба ми през турско робство.
Узрели дини спукани се плезят
и в чернозема търсят моста си.

Прозорецът на моята веранда
говори вавилонски диалекти.
Да го затворя, още му е рано.
Това, деца, нарича се еклектика.



14 май 2010

Динозавърът Миша и Мурзилки



Поздрав за всички гости на блога :)


13 май 2010

Честит Имен ден на ламята Спаска!

Изображение: България Таймс


След като юнакът Горби
отсече живковата главичка
от съветското вратле
на българската сейв-ламя,
на нейно място поникнаха
жаннедовиденови,
ванконеобезкостими,
сакскобурггорски,
дмитриевичоостанишеви
и други подобни
чичкови червенотиквеничковчета.
Повечето от тях
само се преструват на заспали.
Не само Онази Глава,
която към днешна дата
се прави на будна
и бойкоспасителна,
а и нейните двайсетикусургодишни
дружки днес
имат имен ден.
Спасибоотносителен поздрав
на всички спасителни ламски вратове
в очакване
на следващо никнене!

От спасените.



11 май 2010

Бягство



Най-хубавото на самолетите, влаковете и корабите е,
че те пренасят на по-добро място.
Там се сбъдваш за миг,
после пак си човек.
Най-хубавото на летищата, гарите и пристанищата е
гъмжилото,
в което се срещаме и се познаваме.
Най-хубавото на гробовете е,
че могат да бъдат тук
или по-надалече.
Най-хубавото на бягството е
завръщането.
Най-лошото е, когато след всичко това,
видиш огледало.



06 май 2010

Неродена песен



Кърпена мечтица
Циганска забрадка
Вятър я отнесе
Лесно се пилее
Ужким се събира
Неродена песен

Милна му е, майко
Подир слънце тича
Планина юначе
Било си преваля
Край речица слиза
И на гайда плаче

Горо ле, върни му
Вечер да ги гльода
Момини очинки
Пее и отлитва
Къмто росна утрин
От чинара чинка



04 май 2010

Ехидно

Изображение: тук


Небето падна си в полето.
Ехидната не е животно.
Тук генералски междуметия
забиват кортик.

Ехидната е философия –
на тиква, колкото каручка.
На пепеляшките пантофките
ехидски учат.

Едно унило таралежче
се мъчи смешно да се ежи.
Дай, Бате, дребно жълто левче,
вместо копнежи…



02 май 2010

Ти, която не си на небето


...

но гледаш отгоре на големите мои радости
на пренебрежимите ми терзания
на сладоледа и куцата котка
ти, която не си на небето,
но ме изгряваш предзалезно
но ме полагаш в каруца с пъпеши
ах този неовладян аромат
на оргазъм
ти, която не си на небето, а в дълбокото ми
дълбаеш

да бъде светло името ти
да бъде царството ти такова, каквото е
да бъде волята ти по-силна от хляба
насъщен
да бъде вагината ти топла и благородна
да бъде утробата ти уютна
за предсказания

ти, която не си на небето
върни ми реброто

ще го дадем на феминистките кучки
на лихварите
на обратните междузвездия
на лапаческите галактики
на черните дупки
на Айнщайн Фройд и Дарвин
на Заратустра и Бийтълс

ти, която не си на небето
но носиш Света Го Духа
в няколко кредитни карти
спирали
епилатори и салати
в еклектики и парадигми

прости греховете ми



01 май 2010

Светлите същества

Изображение: Michael Bosanko


Не съм от тях, защото пуснах сянката
навътре
и храня корените ѝ с горчилка.
Не съм от тях, оставих си детето,
което бях,
да хвърля плоски камъчета от брега.
Не съм от тях, те са обратното
на светотатството.

Понякога ги виждам
да ме питат
дали съм стигнал дъното на своя връх.
Понякога ги чувам
как си тръгват –
без омерзение, но с болка.
Но никога не зная
това въже, което ми подхвърлят –

от слънчевите сплитове въжето –
къде да го увия –
около кръста си
или –
врата си.