Епилирах си мечтите –
да се сбъдват гладко.
Но избягаха и трите
с някакъв косматко.
Нарисувах си четвърта –
да ме топли нощем.
Тя пък глобуса завърта
все в посока “още”.
Тука има нещо гнило
(някой Шекспир рече).
Колкото и уродлива,
петата не пречи.
Шестата продажна светло
вече се усмихва.
Седмата е ниска летва.
Осмата – без лихва.
Златна рибка съм, ей, бабо!
Пожелай си нещо!
Искам да ме хванеш само.
И паница леща.