28 февруари 2010

На тръгване


А другата земя дали е светла?
Тъй, както беше нашата, когато
търкаляхме в небето самолети
от две трески и много, много лято…

А другата земя дали ни помни? –
усмихваме се през сълзи и рамо.
Звездите бяха толкова огромни.
Но, да ги стигнем, още беше рано.

Пораснахме и станахме щастливи.
Ей, помниш ли как казваха ни “татко”?
Едни очички три вселени сливаха…
Разбрахме, че пространството е кратко.

За времето ли? – То е романтично –
дотолкова, доколкото сме близки.
Империите като сън изтичат.
Остава тинята след тях да стиска.

До гуша, до мечтите, до прибоя.
От нея и вълните гузно бягат.
И аз, и ти, сме само мъртъв спомен.
Платна и шапки чинно ни прилягат.

До вчера бяхме и вода, и пясък.
Играехме на жмичка със съдбата.
Родихме се като герои – с крясък.
Да помълчим на тръгване, приятелю.



24 февруари 2010

Инвенция

Изображение: www.berkshiresartgallery.com


Скърца стълбата, по която се връщаш
в една изтъркана гама ла минор.
Натежали са пръстите, но още са кръшни.
Виж, буренясал е дворът.

Аз все още съм черен клавиш
на един остарял клавесин. Но те помня.
Не заспивах, когато заспиваше.
Убиха ни кучето. Беше бездомно.

Не знам как да те срещна. Със струна ли?
Може би имам нужда от акордьор.
Вместо кучето вия по пълнолуние.
А една ябълка цъфна на двора.



19 февруари 2010

Полуживотно

Изображение: www.librarising.com


Направено от глина с кална памет,
от девет зли орисници проклето,
похърква в полусън полунаяве
полуживотното в получовека.

Оглозгало е костите на Ницше
и се присмива на Сократ и Платон.
Търкаля се в запалени стърнища,
покрили с есен краткото ни лято.

Но някой ден, когато бъдем цели,
събрали в зимния си сън вселени,
с червената си кръв ще го уцелим
в сърцето, от полуживот зелено.



18 февруари 2010

Поетичен остров



Сами избрахме заточение
на поетичния си остров.
Сълзи, каквото сме прочели,
върху останките от моста.

Потъна празната гемия
в един бермудски тъпоъгълник.
Очите си от шепи пием
през пушека на мокър въглен.

Все мъчим огън да разпалим,
че да ни види самолетът.
Ама в душичките ни кално е
от многая на многа лета.

Ще съмнем светли робинзони,
когато късно е за суша.
Пробили дупката озонова
и в пеперудите заслушани.



14 февруари 2010

Зарязване

Изображение: www.trekearth.com


Приижда време за зарязване на лозето
сред вопли.
И нито споменът за сочните му гроздове
ни топли,
и нито кратките край него плажове
навяват лято…
Нали си казахме, каквото имахме да кажем
в блатото?

А мислехме си, че е на баир утехата ни
дървена.
Преди животът, като блуден син омекнал,
да се върне.
И да ни кара в шепите си да сберем
вързоп надежда.
За да научим как през рамо времето
не се поглежда.

Добре е, че си тръгваме, загърбили дълбоко
зимата.
Ще се познаем утре в пролетните сокове –
безименни.
Пробили земните кори, за да разказваме
на кълнове
как не платихме късчето любов, нарязано
на дългове.



12 февруари 2010

Тандем

Изображение: www.stonequarryhillartpark.org


Безветрие платната свива,
звезди и думи
падат.

Усмивките ти са пенливи,
узрели в трюма
ягоди.

Такърка куцият ми ден
в една безсънна
яхта.

А бяхме някога тандем –
преди да тръгнем,
бяхме.


Или така:

Безветрие платната свива.
Усмивките ти са пенливи.
Такърка куцият ми ден.
А бяхме някога тандем.


Или как?:

Звезди и думи
падат –
узрели в трюма
ягоди.
В една безсънна
яхта,
преди да тръгнем,
бяхме.



05 февруари 2010

Любовни миньори

Изображение: takemytrip.com


Копаем с онази ранима мощ,
на която ѝ казват безпаметност.
Дните са дни и нощи са нощите.
Но комедиите – са драми.

Заприличали сме на въглени,
разтопили арктични пингвини.
Заспиваме в своя си ъгъл,
а се будим в нечие минало.

С ръце сърцето си стиснали,
му гравираме прозаичен обков.
А в рудника на дълбокото лекомислие
дали ще намерим любов?