28 февруари 2010

На тръгване


А другата земя дали е светла?
Тъй, както беше нашата, когато
търкаляхме в небето самолети
от две трески и много, много лято…

А другата земя дали ни помни? –
усмихваме се през сълзи и рамо.
Звездите бяха толкова огромни.
Но, да ги стигнем, още беше рано.

Пораснахме и станахме щастливи.
Ей, помниш ли как казваха ни “татко”?
Едни очички три вселени сливаха…
Разбрахме, че пространството е кратко.

За времето ли? – То е романтично –
дотолкова, доколкото сме близки.
Империите като сън изтичат.
Остава тинята след тях да стиска.

До гуша, до мечтите, до прибоя.
От нея и вълните гузно бягат.
И аз, и ти, сме само мъртъв спомен.
Платна и шапки чинно ни прилягат.

До вчера бяхме и вода, и пясък.
Играехме на жмичка със съдбата.
Родихме се като герои – с крясък.
Да помълчим на тръгване, приятелю.



27 февруари 2010

Една българска курва

Изображение: тук


Има и други в други земи.
В моята – тя е държава.
Смуче, когато й кажат “вземи”.
Дава, каквото там дава.

Има и други – през океани.
Тази ми бърка в здравето.
Тази ме прави да съм пияна
млеконадойна крава.

Сам я избирах сред курвите.
Сам си я храня и пазя.
Бяла е днес. Утре – мургава.
Двайсетгодишна проказа.

Ще ме обичаш ли? – пита.
Муу – отговарям през зъби.
Няма хъш, няма комита –
с теб на любов сме осъдени.



24 февруари 2010

Инвенция

Изображение: www.berkshiresartgallery.com


Скърца стълбата, по която се връщаш
в една изтъркана гама ла минор.
Натежали са пръстите, но още са кръшни.
Виж, буренясал е дворът.

Аз все още съм черен клавиш
на един остарял клавесин. Но те помня.
Не заспивах, когато заспиваше.
Убиха ни кучето. Беше бездомно.

Не знам как да те срещна. Със струна ли?
Може би имам нужда от акордьор.
Вместо кучето вия по пълнолуние.
А една ябълка цъфна на двора.



22 февруари 2010

Сонет за отлитане в синьо

На измамените от "Синята идея"

Поетът си имаше вдъхновителна мъка,
но, както всичко живо по грешната му земя,
един ден, на лиричния двор под асмалъка,
мъката взе, че се гътна и трагично умря.

За да бъда пределно и умишлено точен,
(колкото недохранен правителствен хроникьор),
казвам, че мъката беше убита нарочно
от някаква гроздова радост, но трудно (със зор).

След проведено кратко и ясно разследване,
(все едно бе взривена политическа мутра),
арестуваха съвестта му – гола и бледна –
и я пратиха да възпява тихата утрин.

Поетът, безмъчен, с дръзката радост остана
и, какво да се прави, в мрака постла ѝ легло,
посвети ѝ поема за… магаре и слама…,
не – сонет за отлитане с празноглав син балон.



21 февруари 2010

Парадоксът на демокрацията


Когато принудиш мнозинството да вегетира под нивото на минимума за съществуване, ще получиш благодатна тор, върху която цъфтят демократично избрани плевели.



20 февруари 2010

Катерицо


Днес вторник е, пък утре – понеделник.
Останалите дни са в миша дупка.
Удобно е да си такъв безделник,
щом имаш орех в топлата хралупа.

Когато червей ядката ти хапне,
ще изпълзиш насам с походка дръзка.
Ей, катерицо, хайде, че проплаква
една лисица. И от глад се скъсва.



19 февруари 2010

Полуживотно

Изображение: www.librarising.com


Направено от глина с кална памет,
от девет зли орисници проклето,
похърква в полусън полунаяве
полуживотното в получовека.

Оглозгало е костите на Ницше
и се присмива на Сократ и Платон.
Търкаля се в запалени стърнища,
покрили с есен краткото ни лято.

Но някой ден, когато бъдем цели,
събрали в зимния си сън вселени,
с червената си кръв ще го уцелим
в сърцето, от полуживот зелено.



18 февруари 2010

Поетичен остров



Сами избрахме заточение
на поетичния си остров.
Сълзи, каквото сме прочели,
върху останките от моста.

Потъна празната гемия
в един бермудски тъпоъгълник.
Очите си от шепи пием
през пушека на мокър въглен.

Все мъчим огън да разпалим,
че да ни види самолетът.
Ама в душичките ни кално е
от многая на многа лета.

Ще съмнем светли робинзони,
когато късно е за суша.
Пробили дупката озонова
и в пеперудите заслушани.



17 февруари 2010

Жените са също като мишките

Продължава изкушението ми да представям съвременни автори, които ме впечатляват. Днес е ред на самобитния (според мен) Павел Горинов



Когато решат да скъсат с някой мъж,

жените никога не му го казват в очите.

Те изобщо не му дават обяснения,

а просто се измъкват и изпаряват.

Мъжете се чудят какво всъщност е станало,

звънят им, но телефонът дава заето,

изпращат смс-и, без да получат отговор,

имейлите им потъват вдън земята.

Жените не благоволяват да информират

защо по-точно слагат край на връзката.

Те просто се скриват, като мишките,

захапват си сиренцето си и траят.

Минават дните, месеците, годините,

жените на слънце не се показват.

Живеят в мрака, те са свикнали,

и за бившите отдавна са забравили.

Едни големи мишки са те, без съмнение,

явно това е заложено в ДНК-то им.



15 февруари 2010

Носталгия по трактор

Изображение: www.beautifulway.com


С червен самосвал към реката се спуска.
Пъха в джоба си цветно камъче.
Прибира се мокро, с напукани устни,
детството ми презрамчено.

Ляга с котката. Под одеалото светва с фенерче
и чете ли чете Хензел и Гретел.
Идва мама. Целува го. То се разхленчва.
И към банята, свило юмруци, закретва.

На другия ден е войник с дълга пушка.
Убива две мравчици то-о-лкова лоши.
После решава да папка и слушка.
Но забравя да среши перчема си рошав.

Изведнъж пред очите му Мая се спира.
Държи страшна кукла с откъсната руса глава.
То, вече разбрало, какво е умиране,
казва – искаш ли малко халва?

Мая плаче, а смее се смешното детство.
Хваща куклата, връща живота ѝ вещо.
Ти си Доктор! – изхлипва. Не – виж колко лесно е!
Ама ти нали не си вещица?

Оттогава в съня си пък мама проплаква.
Все не иска да бъде свекърва на Маите.
А сълзите ѝ в нейното детство капят.
Изтрива ги татко и се качва на трактора.



14 февруари 2010

Зарязване

Изображение: www.trekearth.com


Приижда време за зарязване на лозето
сред вопли.
И нито споменът за сочните му гроздове
ни топли,
и нито кратките край него плажове
навяват лято…
Нали си казахме, каквото имахме да кажем
в блатото?

А мислехме си, че е на баир утехата ни
дървена.
Преди животът, като блуден син омекнал,
да се върне.
И да ни кара в шепите си да сберем
вързоп надежда.
За да научим как през рамо времето
не се поглежда.

Добре е, че си тръгваме, загърбили дълбоко
зимата.
Ще се познаем утре в пролетните сокове –
безименни.
Пробили земните кори, за да разказваме
на кълнове
как не платихме късчето любов, нарязано
на дългове.



12 февруари 2010

Тандем

Изображение: www.stonequarryhillartpark.org


Безветрие платната свива,
звезди и думи
падат.

Усмивките ти са пенливи,
узрели в трюма
ягоди.

Такърка куцият ми ден
в една безсънна
яхта.

А бяхме някога тандем –
преди да тръгнем,
бяхме.


Или така:

Безветрие платната свива.
Усмивките ти са пенливи.
Такърка куцият ми ден.
А бяхме някога тандем.


Или как?:

Звезди и думи
падат –
узрели в трюма
ягоди.
В една безсънна
яхта,
преди да тръгнем,
бяхме.



11 февруари 2010

Писмо от баща ми


Пазачите, от бягство не опазил,
съсирват паметта в кръвта ми синя.
Така животът ми като помазан е.
А твоят как е, първородни сине?

Отекнаха рождени дни през тъпан.
А глашатаят все си е разбойник.
Внимавай, сине, и не стъпвай в стъпки.
Не пий в кресливите му дни отрова.

И в белия ти свят дано се случи
да помълчиш над памет непотребна.
Тогава от звездите ще науча,
че си добре. И че е светло времето.



10 февруари 2010

Делириум нон тропо

Изображение: oldcoyote.files.wordpress.com


Сред камъните на акропол
съблича змийската си кожа.
И виж – с котурните потропва
една нахилена стоножка.

Прескача векове и нрави,
обсебва страсти и реликви.
И виж – с набъбналите камери
стълпява се, да я обикнем.

А ние – ниските човечовци –
покриваме с клепачи празното.
И виж – нахлупената вечност
катурва делника ни в празник.



05 февруари 2010

Любовни миньори

Изображение: takemytrip.com


Копаем с онази ранима мощ,
на която ѝ казват безпаметност.
Дните са дни и нощи са нощите.
Но комедиите – са драми.

Заприличали сме на въглени,
разтопили арктични пингвини.
Заспиваме в своя си ъгъл,
а се будим в нечие минало.

С ръце сърцето си стиснали,
му гравираме прозаичен обков.
А в рудника на дълбокото лекомислие
дали ще намерим любов?