06 декември 2010

Пролука



Копая ров до този,
който ти ми изкопа,
за да съм в своя къща.
От другия надничат рози.

Прибързани и жълти
есенни слънца на припек.
А гладният декември
остатъкa от лято гълта.

Червенокоси сънища
нетърпеливо дърпат
завесите на празен ден.
Но още не е тъмно.

Лопатата мъждука
сред сдъвканите словеса
и търси към звездиците
пролука.


87 коментара:

  1. Много добро изпълнение отново,успешна седмица Пламене:)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Силве!
    Успешна и на теб! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Аплодисменти !!!
    "Но още не е тъмно."...
    milone

    ОтговорИзтриване
  4. На картинката видях една

    Падаща звезда

    Кога ли Видьовден ще бъде с днешна дата?
    Дали в беззвездното пиянство на неделите?
    Или във утрото на трезвия дуел
    с вината, когато секундант ще е лопатата?

    Небето вече сменя своя вкус със глинен.
    Не е простор, а е качулка за осъдени...
    Отгоре падат моите звезди пропъдени.
    А ще сияят в чужди вечности невинните.

    :)

    ОтговорИзтриване
  5. Много красиво. Дори прекрасно стихотворение. Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  6. От земетръсния метафорчик:
    Приятелю, исках да те зарадвам с адекватност, каквато си въобразих, че бих могъл да изразя със слово, след звездното затъмнение, което ми причини със стихотворението си. Ама,... щом съм такъв емоционален простак, по-добре да си се придържам към нотната стълбица, по която някой ден и аз ще... :)

    ОтговорИзтриване
  7. ...се добера до моята Stairway to heaven.

    ОтговорИзтриване
  8. Освен че ме зарадва, ме и разтърси...

    ОтговорИзтриване
  9. So this is Christmas
    And what have you done
    Another year over
    And a new one just begun
    Ans so this is Christmas
    I hope you have fun
    The near and the dear one
    The old and the young...

    Да си спомним за Ленън, чиято звезда никога няма да падне!

    ОтговорИзтриване
  10. Това е една от любимите ми песни. Аз няма да имам никога повече истинска коледа, но съм благодарен на този, който ми я припомни.
    На този ден е хубаво да споменем Джон.
    Няма да падне звездата му.
    Пожелавам на всички мои приятели звездите им да са високо.

    ОтговорИзтриване
  11. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  12. Кой знае, може Коледата да те изненада...
    " ...Но още не е тъмно..."

    ОтговорИзтриване
  13. Ей, като гледате звездите внимавайте къде стъпвате, че ми си привидя едно малко лястовиче в тревата!

    ОтговорИзтриване
  14. намини покрай лозе с лопатата ;)
    ... декември винаги е алчен...

    ОтговорИзтриване
  15. Скивай днес какво измудрих:

    Два духа

    Единият ми дух е във бутилка сладострастие.
    Накичен е с безверия, сплетени на ланци,
    от чийто звън ми тракат зъбите от щастие,
    че съм отгледал дух във дух неандерталски.

    Него, същия, научих на приветливост :
    да си харесва перушината, с катран залята,
    да взема образа ми, щом срещне враговете ми,
    и да поднася блага жлъч на старите приятели.

    А другият ми дух е в имигрантство.
    Не ми е писал толкова години...
    Зареян някъде в забравени пространства
    не ще да влезе във капана на бутилката.

    И само вярата, че мъничко го има,
    ме топли върху кладата на зимата...

    Дон Филиб

    ОтговорИзтриване
  16. Дон Филиб, мисля, че на този, другия, му е добре там, в странство. Щото ако скочи в бутилката, ще вземе да заприлича на първия. :)))
    Е, това е само предположение. :)

    ОтговорИзтриване
  17. P.S.
    Ей, къде ми е песента за нестинарите? :)

    ОтговорИзтриване
  18. Ей, Ти, анонимний !!! - с лястовичето в тревата!... Извинявай, ако съм объркал нещо в броя на запетайките,... ама коментарът ти беззапетаечно е гениален!
    Твоят приятел от гарата в предишния епизод:
    Дон (чо)

    ОтговорИзтриване
  19. Оп-па, докато тука си хортувам с други приятели, забравих да ти кажа "здрасти" в собствения ти блог! Разсеях се нещо!!??:)))).. Извинявай! Нестинарите са ми на пулта и много искам да измисля музика, която да трещи като танц върху огън, без да е от Мануел де Файя...
    Бая Филибая

    ОтговорИзтриване
  20. Ш`ти кажа и един вчерашен виц:
    Един пиян се прибира вкъщи в два и половина.
    Жена му му се кара: Как не те е срам да се прибираш в два и половина, бе!
    А той: Аз не се прибирам, ма! Идвам само да си взема китарата!

    ОтговорИзтриване
  21. Ха-ха :)))
    А на мен ми се е случвало да се връщам за пианото. :)))

    ОтговорИзтриване
  22. Дончо, с твоЙте чевръсти превъплъщения и изповяданата конституционална бидуховност, не мога да съм сигурен в нищо. Даже за това, дали наистина не ми връзваш кусур за пропуснатата в суматахата на звездопади и дуели запетая. Колкото и невероятно да ми се струва последното.
    Но съм поласкан от вниманието.
    Без твоето присъствие, не знам дали бих посещавал блога - "началникът" е много строг.

    Здраве желаем, гусин началник! Отпусни си душата малко, де! Ний, анонимните не сме ли хора. Еми да сложим име на един пън тогава, ще ти спечелили ли уважението.

    ОтговорИзтриване
  23. Браво, друже! Ние, какво, като сме се родили анонимни, да мрем ли??
    А авторът на блога не за първи път прекалява с дискриминационните си уклони. Освен към анонимните, той си е позволявал да изразявал непоносимостта си и към хомосексуалните паради, към осиновяването на деца от гей-двойки, наричал е израелците "окупатори на Палестина". Дори не се посвени да обиди и такъв голям български творец като Веселин Маринов! Това е нетърпимо!

    ОтговорИзтриване
  24. Може би уловката е там, да не зная кой кой е измежду анонимните, за да мога или да не мога да уважавам всички. :)))
    А душата си няма накъде повече да отпускам. И без това недопустимо, неприлично и непривично се е разпростряла. :)))
    Абе, плаче за връзване. :)))

    ОтговорИзтриване
  25. Няма уловка, гусин началник. Има подсказка - анонимните и те душа носят, или поне са носили. А, пък ти си човек богат, с талант. Развържи кесията, хвърли някоЙ стотинка за кафе в тоя студ. Коледа наближава.

    ОтговорИзтриване
  26. И айде другото иди дойди, ама пък Веско Маринов...

    ОтговорИзтриване
  27. Фонтаните по площадите са пълни със стотинки, а мъката все е по-силна от щастието...

    ОтговорИзтриване
  28. Може ли да драснете едно списъче на големите български творци, така че, докато си пишем тук, да не вземем да обидим, без да искаме, някой от най-големите.
    Аз ще драсна имената, които ми идват най-напред наум:
    Панчо Владигеров,
    Марин Големинов,
    Любомир Пипков,
    Красимир Кюркчийски,
    Васил Казанджиев,
    Милчо Левиев,
    Иван Спасов...

    А пък вие, ако искате, добавете и Веско Маринов към тях...

    ОтговорИзтриване
  29. P.S.: Малко егоистично изредих списък с творци - само музиканти... Разбира се, има и други, които са не по-малко важни! Например, оня анонимен, на който хич (ама хич) не съм ядосан (:))), който смята, че е невероятно да му вържа кусур, заради една пропусната запетая, всъщност е пич, та дрънка! Хич не искам да го обидя, а е крайно време да му призная, че и аз се кефя от неговите прояви в блога на г-син "Началник Гара"-та. И аз съм поласкан от репликите му към мен! Айде, друже, да си направим наши си блогове, и да се блогваме един с друг и друг с един!
    Дон ти Филиб

    ОтговорИзтриване
  30. И според мен е пич! Заради такива като вас не ми се тръгва от тази гара.
    Аз май тук си живея, де. :)

    ОтговорИзтриване
  31. еми, да ти кажа още един виц:
    на заю-баю му се дояли пържени яйца, ама си нямал тиган, в който да си ги изпържи. та тръгнал заю да си го търси (тигана) и си мислел по пътя: "то, тиган кой ли има,... - лиска ли, ежко ли, а... сетих се!: вълчо!... той - вълчо е подреден, наскоро се ожени и трябва да има тиган. ама, тя пък, вълчицата е една усойница... направо не се приказва с нея... как я взе вълчо за жена...и... е една такава,... неуслужлива... дано като отида у тях, тя да не си е вкъщи"...
    стигнал заю до дома на вълчо, позвънил и не щеш ли му отворила вълчицата...
    а заю казал:
    - изобщо не ти ща тигана! въобще, откъде ти хрумна, че ми трябва тиган!?

    лека нощ от филибето!

    ОтговорИзтриване
  32. Хе-хее :) Това е то умението да се подреждат приоритети. :))))))))))))))

    ОтговорИзтриване
  33. Приоритет се римува с филибет... и с доматоед... :)))
    Когато бях пионерче ме водеха за ръчичка от училище на разни рецитали, щото рецитирах въз-изразително:

    "В Партията вярва ли човекът,
    той създава бъдещето сам!
    И върви напред с хиляда века,
    устремен от пориви и плам!"

    Га бях дечко!...После пораснах, влязох в консерваторията и станах консерва... А под небесата на Партията нещо не ми се отвори парашута... И пропаднах като безпартийна круша!
    Пионерската си връзка вързах някъде другаде... Дали не беше на някой клон от същото онова дърво в двора с белоцветните вишни...
    Ернандо Лопес де Ечевария и Санта Фуентос ди Сперанца и Каталамия, Конт на Вила Аквия, Бургийос и Филибетос

    ОтговорИзтриване
  34. Та, гусин началник, не знам как ще ти прозвучи, но ти го казвам от добро сърце. Щото аресвам поезията ти.

    В началното училище на живота се учи урока „Гордостта предшества падението”. Та по някой път Господ вземе се предреши, па застане гол, бос, гладен, нещастен до някой богат и силен, нахранен, облечен, напет, наперен, строг, па го помоли за вода, за хляб, за някой стотинка. Демек, изпитва го на урока за гордостта. Ако не си е научил урока...

    Пък то, богатият вика на бедния: "Махни се от мен, сатана..."

    ОтговорИзтриване
  35. Дончо, що лъжеш началника, като знаеш отношението му към евреите. Ми Панчо Владигеров си е жив евреин. М"чи Левиев къв е. Пък не казваш друг един голям български композитор – Димитър Ненов.

    ОтговорИзтриване
  36. Пък за собствен блог, Дончо, прав си. Ама аз съм пътник. Напролет заминавам. Мотая се из блогосферата, да минава времето. Къде ще ти правя блог. А и моите идеи са неуместни, гротескни, грамадни, безтактни, неелегантни. Няма как да ги предложа и на кого. Ще бъдат нещо като онези странни дълбоководни чудовища, които току-току улавят в Японско море или пък като кит да ги предложиш в магазин за жива риба. Еми няма как. Трябва някакъв специален „китариум”, със собствено шоу, но това е мащабен проект, а в днешно време проекти от този мащаб се осъществяват единствено с цената на душата ти. Пък аз моята не си я давам, ако ще целия свят да ми дадат. Тъй, че си вървя по света и подсвирквам си даже...

    ОтговорИзтриване
  37. Гусин анонимен (ако си жена, извинявай за обръщението), много добре ми прозвуча.
    Като гледам, отбираш от Господните работи. Затуй рекох да те попитам, след падението какво следва? Щото тоя урок съм го пропуснал и взех, че паднах. Ама покаянието и искането на прошка не стигат, още нещо трябва. Какво ще да е? Да е любов, намира ми се останала в торбичката. Ама май и любов не ще да е...

    То и мойта начална учителка (случило се бе да е и партиен секретар в туй време), докато дон Хуан е показвал на Кастанеда как да мачка чувството си за собствена значимост, ме учеше, че гордостта краси човека. Затуй сигурно бях много красив, преди да падна. :)))

    Едни други учители пък обясняваха, че животът се движел на вълни, като по синусоида.
    Та, ако знаеш, кажи какво се сторва тогаз, кога тая синусоида се изправи (ама хоризонтално) баш в най долната си точка.

    Пък на "богатия" и "бедния" в тоз случай конкретну нещо им разменяш ролите, ама ти прощавам. То може да е от незнание или ироничнус. :)))

    ОтговорИзтриване
  38. По повод на туй, че Дончо го лъжел, началникът има друго питане. Понеже недолюбвал и хомосексуалистите, дали да не вземе да махне клипа на Елтън Джон от блога си? :)))

    ОтговорИзтриване
  39. Първо ще се извиня!
    Да не би нещо да бъркам, тъй като анонимните станахме толково много, че не можем да се гепнем - кой с кого се поебва... Ама си имам вече една закачка с един интелектуалец, който ме "съсипва"... А ни най-малко не ща да му връщам съсипването, защото отдавна не бях се радвал на такава фиеста, изпедепцана между несъвместими хора - умник и простак-музикант. Аз, естествено съм музиканта...(Виж "До утре" от блога на Поета) Направо съм му благодарен и ще го нося в сърцето си за краткото време, което и на мен ми остава. И ще си помня уроците, които ми даде... Анонимний приятелю!, вече така ще те наричам, не само защото (разбирам), че не си евреин, а си мисля най-после, че и аз самия съжалявам, че не съм евреин!!!
    Надявам се че писанията ти за (против) евреите, не са с подигравателен подтекст. Евреите са друго нещо... А моите приятели с еврейски произход, не позволявам да ги бара никой! Те са навсякъде в моя (и вероятно и в твоя) духовен живот и са мои учители по разпределение, нищо че не сме учили в училища за равини. Знаеш ли колко ми е пукало, дали Томас Ман е евреин или не е, докато се ебавах с някой си Йосиф, или дали Хесе е евреин или не е, докато си джурках стъклените перли по двора, или дали Гершуин е евреин или не, докато се чудех на коя линия се пише нотичката "фа", или дали Кафка е евреин или не, докато без процес осъждах на смърт всяка невинна хлебарка...Или, пък, дали Христос е евреин, докато си чукаме пирони по дланите и се правим на разпнати?... А на г-син началника бих предложил да тури в блога си самоизтриващ се линк към "Bulgarian Boogie" в изпълнение на "Don Ellis-big band" от евреина Милчо Левиев! А също, ще му предложа да махне от блога си клиповете на Елтън Джон, на Петър Чернев, на Боян Михайлов, а също и онова недоразумение "Imagine" на Джон Ленин! Как въобще може да му хрумне да качква такива селянии!

    Копая ров до този,
    който ти ми изкопа,
    за да съм в своя къща!...

    Някой беше казал нещо от тоя сорт...

    А аз бях Дон Филиб - евреин, гей и веско-маринист!

    ОтговорИзтриване
  40. Най-страшното, а може би и най-прекрасното на живота е, че за всичко най-важно можеш да разчиташ само на себе си.Забелязал ли си как се променя светът, когато го погледнеш през цветно стъкло?

    ОтговорИзтриване
  41. Ники, ако можехме да видим света през очите на другите, нямаше да повярваме на гледката.
    А това, че можеш да разчиташ единствено на себе си, не е ли някаква форма на самотност?...

    ОтговорИзтриване
  42. Гусин началник,след падението следва поправителен при най-великия Учител - страданието. Че като попострада човек при него, тогава чак му идва вдъхновение за покаяние, смирение. Па чак по-после, "Който се смири, ще бъде въздигнат".
    Ако поразбирвам нещо си, то е щот съм ял дърво в горепоменатата школа.

    ОтговорИзтриване
  43. Дончо, не са ми любима тема евреите. Както и комунистите, които са тяхно производно. За мен, което беше комунизма в соц. лагера, това си е юдаизма/масонизма/глобализма в световен мащаб. Схемата е проста/гениална: колкото и да си зъл, не можеш да измислиш по-голямо зло от тъпанара. Затуй, дай да слагаме тъпанари да управляват, те ще потискат народите най-успешно.
    Пък престижните и платени места са запазени за наши хора, без значение на стойността им на нашите хора. Последното, което ми се наби здраво на очи беше представянето на Пламена Мангова на конкурса на кралица Елизабет. Беше с класи над руското еврейче, което спечели конкурса и това беше заявено публично, но не им попречи да си наградят техния човек по "партийна линия". Та затова малко ме е гнус да им гледам и удиалановците и денировците, и тукашният ни секс символ Аврамов някакъв и изобщо цялата пасмина, особено като знам, що талант мре и гине, по същото време сред "гоите".
    Ама, както ти казах с погнуса обсъждам и няма да се разпростирам, и няма да поддържам темата.
    Пък такива самоотвержени наивни хуманисти като тебе, Дончо са им много удобни, когато трябва да се потиска обществото под благовиден предлог. Както в България се вижда, че става с правата на цигани, гейове, кучета, престъпници..., а видя кво стана с правата и свободите на турците и какво ли има да става.

    ОтговорИзтриване
  44. Демоните нямат собствени криле, те са по-скоро влечуги, които се носят на крилете на наивните ентусиасти. (Нещо като изотоп на пътя на ада, който е застлан с добри намерения.) На тези криле долетя и комунизмът, например.

    Благодаря, Дончо, за паса.

    ОтговорИзтриване
  45. Почна да ми става интересна тая раздумка.
    Понеже един от анонимните опита да обобщи отношението ми към евреи, хомосексуалисти, вескомариновци и т.н., ще отбележа накратко, че то не е толкова принципно, колкото конкретно:
    Не понасям не евреите, а еврейската каста, която чрез банки и мръсни локални войни прави света такъв, че на човек да му се иска да емигрира на друга планета.
    Не понасям не хомосексуалистите, а гей-лобитата и гей-активистите, които се борят не за права и свободи (каквито отдавна имат), а за привилегии на малцинствата над мнозинството.
    Не понасям не циганите, а циганията.
    Не понасям не турците, а догановците.
    Не понасям още и олигарсите, които са в основата на опорочаването на идеята за демокрация чрез сливането на бизнес и политика.
    Не понасям вескомариновците в изкуството, заради придворщината им.

    Колкото до комунистите, гусин анонимен, за тях няма как да говорим в минало време. След 89-та - до днес включително - всички български правителства (и партии) са техни. И продължават да доумъртвяват Родината ни.

    ОтговорИзтриване
  46. Снощи се разпалих много повече, отколкото е присъщо на тихата ми наивно-хуманистична натура, затова ще съм пас и занапред в такива залагания. Пък и не са ми в семплата природа на творец от област, която е извън словото. Надприказвахте ме, но ми е леко и нямам чувството, че някой демон ме е яхнал:) Пък кой знае... Чувството ми е подкрепено и от собствената ми не-социалност. Живея си затворено някъде в периферията и виждам това, което искам. А то прилича повече на чист нотен лист, отколкото на призраци от човешката комедия :)
    Днес е хубав ден. Ще отида да напиша някоя коледна песен.
    Дон Филиб

    ОтговорИзтриване
  47. Еее, Дон Филиб, и мен ли ме сложи в това множествено число? :)

    ОтговорИзтриване
  48. Анонимний, за мен Робърт де Ниро е велик актьор. Няма как да е изместил някой по-талантлив от него. :)
    Милчо Левиев е прекрасен музикант.
    Да не изреждам други, щото списъкът ще е доста дълъг.
    Затова исках да се разгранича от обобщенията "по принцип".

    ОтговорИзтриване
  49. Приятелю, анонимнико!
    Милчо Левиев не е прекрасен музикант. Той е гениален, много повече от прекрасен! Не бих казал това, ако някак си спорът "невинно" не се удави в нелюбимата ми тема за евреите... (благодаря на Пламен за подкрепата). И като експерт по въпросите на джаста-прастата, бих казал, че ако някой реши да прикачи Милчо към световната еврейска мафия, много ще сгреши. Познавам го. Светъл човек е. За мен дори е светец!
    А да не би "другото еврейче" Панчо Владигеров, да не е най-голямата гордост за България? Нашата България,... сложила вместо тъмни очила, превръзката на Темида накриво върху без това недовиждащите си очи?!...
    Кой измисли "Рапсодия Вардар", българино!?
    Quo Vadis, търсачо на демони?
    Твой Дончо, с приятелство!

    ОтговорИзтриване
  50. Дончо, как си.
    Гусин, началник!
    Добро утро.

    Че дето викате за Исус, Айнщайн, Паскал и др. подобни, не съм съгласен, че са евреи.
    Те са хора. Евреин е онзи, който поставя националните интереси на еврейския народ над общочовешките. Или както е по-популярно в днешни времена да се наричат евреите – ционисти. Какъв евреин е Исус, който учи учениците си, че който иска да бъде пръв, трябва да стане слуга на другите и сам измива краката на апостолите си. Докато еврео/юдео/ционо/масоно/глобалистите учат за избран народ, за елит, който трябва да управлява безнационалните гои/добитък и че този добитък трябва да бъде лъган, клан, дран, грабен, поробван, потискан... Докато Исус учи да обичаш врага си, „евреите” са безпощадни към „стадото”/рая. За Христос, всички сме братя с един Баща... Неговите апостоли говорят за „обрязаност” по сърце. Списъкът в доводите/разлики е безкраен, но неговото място не е тук, а в „онзи” блог.

    Друг е въпросът, че такива като Панчо, де Ниро, Милчо и пр. се ползват от привилегиите на избрания народ. И като ги гледам се сещам за един Васил Абаджиев, напр. и ми става едно малко такова... като гнусно...ама...

    Че таз тема да я приключим, а. Виждам, че и на вас ви е ясна, което се и очакваше. Ама да проверим, все пак...

    Гусин началник, ще копирам крилатата си мисъл за безкрилите демони в коментарите под Екзорсизъм с Ваше позволение.

    ОтговорИзтриване
  51. Темата е ясна. И ние тримата помежду си няма кой знае какво да спорим по нея. :)
    Ама на мен не ми е ясно кой е "онзи" блог.
    Би ли споделил?

    ОтговорИзтриване
  52. А за мисълта, тя хем си е хубава, хем си е твоя. Що искаш позволение? :))
    Ааа, сетих се, щото съм началник и съм строг. :)))))))))))))

    ОтговорИзтриване
  53. Къде живеем ний, че да ни светят очите от уважение към някои си Паскаловци и Айнщайновци... Никъде!
    В нашата наука и култура уж ги имаме за светила, но в тъмното:
    Преди няколко години работих за кратко време като щатен аранжор към биг-бенда на БНР. Като ми изтече договора, се върнах да си взема трудовата книжка, а се оказа, че те там са ми я изгубили,...заедно с няколко години (8-9) от моя трудов стаж, който вече няма как да докажа, че го имам. Относителен вече е трудовият ми стаж... Вчера, пък, получих от НАП "любезно" известие, че от три години не съм си плащал здравната осигуровка. А аз всеки месец (не само през последните три години, а откакто се помня) не съм пропускал нито една месечна вноска... Пък, и днес скивах в справката на НАП, че съм "лице без право на здравно осигуряване". Дано не ми се пукне сърцето на паникьор, какъвто съм си, преждевременно!... Но ще нося в подгъва на дрехата си своите вносни бележки до НАП и здравната каса, които някой ден ще станат известни като "Амулетът на Дончо".
    Така че, г`син анонимен, дано си добре със здравето!
    А пък Милчо Левиев, вярвай ми, не се е ползвал от никакви привилегии на "избрания народ". Тъжно е, че такъв, голям музикант днес живее по-скромно, отколкото можеш да си представиш!
    Колкото до крилата ти мисъл "Демоните нямат собствени криле, те са по-скоро влечуги, които се носят на крилете на наивните ентусиасти", мисля че трябва да влезе в историята...
    Това е Класика!
    Дончо

    ОтговорИзтриване
  54. Дубрутру!

    Ще започна малко отзад напред!
    На крилатата мисъл, крилата няма да и помогнат да прелети в съседните коментари, щото видях, че там хората са запразнили вече и са обърнали студио "Екзорсизъм" на нещо като гаров ресторант - запушено, глъч, ядене, пиене, чалга, изгонили са и зли, и добри духове. В тази суматоха най-много да объркат крилатата мисъл с коледна пуйка.

    За "протекциите" на Милчо Левиев, Дончо, ми отваряш най-болната тема. Трудно ще ми е да я аргументирам сега и ще я споделя по-скоро като прозрение за начало. Смятам, че са подменени критериите ни за стойности. Който като мен е живял в двете епохи преди и след 10 ноември има опит за това, как може да се живее в изкуствено създадена ценностна система. Но днес, вече е видно, че такива политически светила, като Милко Балев, Пенчо Кубадински, Цола Драгойчева... Брежнев, знаете го списъка, са някакаво налудничаво недоразумение. Еми в културата е същото в голяма степен. Ние никога няма да научим, що талант и гений е погинал по „политически причини”. „Левиев”, като силно „наш” човек е получил възможност да отиде в Америка, развил се е... Мога да кажа, жив и здрав да е.

    Смятам, че нещо подобно продължава да става днес в глобален план. В политиката за всеки е очевиден ИЗКУСТВЕНИЯ ПОДБОР, който продължава да се прави. Смятам, че в изкуството е същото, в науката, във всяка една област.
    Основното, което искам да кажа обаче, е че хората не си даваме сметка за несъизмеримия потенциал, който притежава човека и величаем, и се радваме на подхвърлена милостиня. Наистина сме като просяк седнал на торба със злато, който се радва на подхвърлените стотинки, които събира за кафе.

    Гусин началник, „„оня” блог”, има предвид един мой отговор, (който сега установявам, че не е „публикуван” по психотехнически причини), на подхвърлената от Дончо към мен реплика в смисъл: „Ти кат си толкова отворен, що не си направиш един блог, ами се скиташ по гарите.” На което аз му „отговорих” в смисъл, че първо съм пътник. Напролет, надявам се, заминавам и не ми се ангажира с такъв проект. Мотая се из блогосферата време да минава. Второ идеите, които ценя и бих представил, са толкова, необичайни, неочаквани, нестандартни, ненужни, нежелани, възмутителни, извън мащаб, безтактни, нелепи... че биха изглеждали като онези редки, странни риби, които току, току вадят в Японско море или пък кит да ги предложиш в магазин за жива риба. Еми трудно ще намерят мющерии. Абе като крилата мисъл в гаров ресторант. Трябва някакво спецално шоу, някакъв „китариум”, но това е мащабен проект, от мащабите на онези проекти, които за да осъществиш в днешно време е нужно да платиш с душата си. А, аз душата си не я давам за целия свят. Защото това би било, като да замениш космическото си гражданството срещу позиция кмет на Земята. И затова си вървя по света и подсвирквам си даже.

    Благодаря, г-да, за вниманието, което оказвате на виртуален бездомник като мен. Бог да е с вас.

    ОтговорИзтриване
  55. По-нагоре го има отговорът ти за "оня блог".
    Не съм въвеждал модерация на коментарите, те си се "самопубликуват". :)
    Имам възможност да изтривам, но, откакто съществува блогът, не съм се възползвал от нея. :)

    А "изкуственият подбор" няма как да не продължава, след като и на върха, и в подножието на политиката нищо не се е променило.

    Ще цитирам едно стихотворение на Ненчо Добрев.

    ТРЪНЕН ВЕНЕЦ

    Станало събота,
    ден за почивка,
    ден за тупане на килими и за пране,
    ухае терасата на палачинки,
    на извряло отдавна в джезвето кафе.
    Ще затворя прозореца,
    шум не понасям,
    също и цвиленето на коне,
    не остана тук ни един свестен,
    с който на шах да играя поне.
    Долу пред блока,
    на пейка разкрачена
    старци се смеят на вицове за политици.
    Тъжна България,
    тъжно ми плаче,
    и свои, и чужди и удрят плесници.
    А Дякона някога
    в тефтерчето вписа
    въпросителни четири за своя народ
    ????
    Те все още стоят
    и все още ни питат,
    нима не намираме в тъмното брод.
    Още носим
    хомота си лъскав
    с празнични дрехи и празничен шум,
    а животът отзад
    по гърба ще ни блъска
    да тръгнем най-сетне по новия друм.
    Но всички сме зайци,
    скрити в шубрака,
    и от страх ни треперят ушите,
    и ни сплита, със сълзи в очите,
    България,
    трънен венец за душите.

    ОтговорИзтриване
  56. Та другият образ, който ми се явява паралелно на просяка седнал на торбата със злато е следният: човечеството е богат малолетен наследник, като до попечителството се е добрал с мошеничество недбросъвестен човек. Този „настойник” дезинформира малолетния наследник за състоянието и размера на наследството. Настойникът скрито си живее в охолство за сметка на наследника. А, наследникът благодари за мизерните суми, които му отпуска настойника. Настойникът твърди, че тези суми са най-вече благодарение на непрестанните му грижи и усилия по наследството.

    Мисля, че е паралелно и в съзвучие с Ненчо Добрев.

    Само не знам, доколко с Дончо осъзнавате, че в сферата на културата, положението е паралелно на политиката и няма как да е по друг начин, и че културистите ни са в голяма степен "партийни секретари и "сътрудници"" (на смислов план кавичките отпадат).

    И тука вече възниква въпросът за смисъла на изкуството.

    ОтговорИзтриване
  57. Разбира се, че е така. Ако под "културисти" се разбира не обобщеният образ на хората, които създават изкуство, а на началниците на изкуството, които всъщност са политици. И на онези "творци" - придворници.
    Дейсващият така наречен "демократичен" модел е само средство за управление на демоса във всички сфери, което се осъществява от "настойника".
    Не виждам съществена разлика между този и предишния (до 89-та) модел. Само лостовете са по-различни. Ефектът е един и същ.

    ОтговорИзтриване
  58. Този "настойник" е събирателен образ или метафора на нещо трудно (поне за мен) дифируемо. Както го описваш, щом човечеството е малолетен наследник, излиза, че нашия "човек" е извънземно. Или е безлика машина, преструваща се на небето над нас, която дърпа конците ни, но чрез конците обратна връзка няма. И всички безименно живеем в "Процесът" на Кафка.
    По въпроса за смисъла на изкуството, в частност - на музиката, аз съм си отговорил вече: няма смисъл. Беше, каквото беше, до Шонберг и няколко други все по-смаляващи се фигури... А съвременните изпълнители отдавна лежат на лаврите на Бах. Тези като мен, за които музиката е занаят, си имат работилнички, чукат, коват, а от време на време ги навестява баш-майсторът, да ги похвали или да им отнеме по някоя надница, поради технически брак.
    А може би аз, ти и Пламен сме някакви параноични динозаври, които не забелязват, че нашия ценностен кодекс вече не съществува. Изместен е от друг, за усвояването на който ни е късно... Знаем си, че миража на щастието може да се види по-ясно само с лека корекция на гледната точка, но сме обездвижени в бетона на веруюто си. Ами, да си подсвиркваме всички по твоя пример. Може това подсвиркване да даде тласък на чисто нов ренесанс в изкуството.
    www.don4o.com

    ОтговорИзтриване
  59. Гусин началник, на тебе ше извиняваш, ше ти отговоря само "Да!"

    Дончо, много въпроси бе, „братчет”. Аз тъй обичам!
    Ама, първо ще ми направите една голяма услуга с началника да разсъждавате малко по смисъла на думата „смисъл”. И чак тогава можем да си беседваме за смисъла на каквото и да било, в частност изкуството. Щото иначе не е много сигурно за какво си говорим.

    За малолетието на човечеството, ще ти предоствя на вниманието един образ, който едва ли някой от обкръжението ти може да ти го представи: Слънцето обикаля около центъра на галактиката ни за 365млн. години (земни) (какво съвпадение). Т.е. една „слънчева година” се равнява на 365млн. земни години. Т.е. човечеството по отношение на времевата скала на слънцето е пеленаче, според мен наакано. Казвам това, просто за да дам една малко по-различна гледна точка от популярната за човека, като „венец на природата”. После ти как мислиш, една мравка може ли да осъзнае съществуването на човека. А, човекът ще може ли да осъзнае съществуването на същества, които в еволюционно отношение са толкова над него, колкото той е над мравката.

    Пък за Милчо Левиев ше извиняваш, ако съм те засегнал. Аз него трябва да си призная, осъзнавам, че вероятно по предразсъдъци не съм му давал много ухо. Но с твойто препоръка ще му направя една „ре-визия”, демек ще му обърна по-сериозно внимание.

    Пък аз не съм професионалист в музиката, но може би и поради това, на мен ми изглежда очевидно, че руската/съветска музика си е нова, категорична, очарователна, стъпка напред и нагоре в класиката. Като някаква музикална армада, на хоризонта на музикалното бъдеще са ми, начело с флагманите Прокофиев и Рахманинов. Но има плеяда макар и по-малко мащабни, но по-очарователни композитори.
    Ти слушал ли си един Капустин, май Николай, (като си говорим за М. Левиев) и как го преценяваш като професионалист. Ти в кой жанр си, професионално и по сърце.

    И още цяла галактика от въпроси.

    За мен беше чест, г-да.

    ОтговорИзтриване
  60. Гусин началник, все пропускам да ти направя комплимент за "Екзорсизъм" - а. За мен, много, ама много много силен образ за сламката и сала. Ако трябва да съм откровен, с риск да се изложа, ще кажа: със силата на евангелска притча ми въздейства.

    И пак някак ми се завърта към чувала със злато на който седим. Какви салове от възможности пренебрегваме в нас самите, а се вкопчваме в сламката в окото на ближния и се опитваме да му пием мозъка през тая сламка, често като основно занятие... Абе много мисли - цяло психологическо изследване, цяла психологическа школа събрана в този "малък" образ. Бе то дет викаш и магарето малко, ама...

    ОтговорИзтриване
  61. Благодаря за комплимента. :)
    Заслугата ми не е кой знае каква, все пак съм използвал готовата притчова матрица на образа за сламката и гредата. Леко го трансформирах и "позасилих" с цел да се възприеме точно това, което ти си възприел.
    И да, мисля, че от гредите (собствените) може да се направи сал. Всъщност, той съществува, стига да има кой да го види...

    И за човечеството-пеленаче съм съгласен.
    Според мен това човечество търси смисъла в погрешна посока, фаворизирайки технологиите. Неминуемо технологиите ще му затрият главата. А в тази глава е Космосът, в който би могло да се броди без помощта на смешни метални ракети. Но, явно, на този етап - толкова. Не могат да се прескачат етапи. На този етап не може да се прескочи и монетарната система, за мен - едно от най-съществените несъвършенства, което е в основите на социума.

    Прав си, добре е да се уточни какво се разбира под понятието "смисъл", ама предполагам, за всеки то означава нещо различно. :)
    За мен е пътят към хармонията. Любовта (във всякакви форми и измерения) е едно от средствата. Изобщо, духовното пътуване (изкуството също е такова). В повечето религии и в някои философии има достатъчно ориентири. Противопоставянето на природата и бягството от нея са остри препъни-камъни.

    Но за смисъл бих могъл да говоря единствено ако се приеме, че физическата смърт не е абсолютният край.
    Ако тя е Краят, по-добре да идва магарето с големия и да ни подкара наред, та да може и то, и ние да усетим някакъв смисъл. :)))

    P.S.
    Повече от логично е както това, да съществуват по-развити от човешките форми на живот, така и онова, да не можем да ги видим, понеже са в различно измерение. Нека пеленачето първо порасне, пък тогава... :)
    Това е друга тема, ама то коя е темата, по която хортуваме? :)

    ОтговорИзтриване
  62. Ще си призная какво мисля по смисъла на смисъла, ама първо ще започна с едно мое старо стихотворение, за да хвърля съчки в творческия огън на блога:

    НЯКЪДЕ
    дълбоко в теб, в клетката,
    в ДНК-то ти, в атома,
    представляващ нещо като
    планетарна система,
    в един електрон,
    който погледнат отблизо
    е досущ като земята,
    с континентите и океаните,
    с градовете и природните забележителности,
    с войните, бедствията и CNN,
    седи един електрянин,
    гледа към електрянското си небе
    и си мисли за Бога,
    от чието трансцедентно тяло
    тази планета е прост електрон.

    За това полузабравено стихотворенийце ме подсетиха космическите размисли от по-горните коментари, както и тези за човека и мравката.
    Та, по въпроса за смисъла на музиката: големият и възход започва със взрива на Й.С.Бах. Не че преди него не е имало музика, но Бах е едно огромно ново начало. Край него е Хендел, а след него - Хайдн, Моцарт и Бетовен.Романтиците разширяват галактиката с Лист, Шопен, Шуман, по-късно с Брамс и Вагнер, следват импресионисти, експресионисти и т.н. Дебюси, Сати,... посткласици, пост-еди какви си...В началото на 20-век Шонберг измисли додекафонията и големият взрив тръгна обратно към колапс. Стравински, Онегер, Рахманинов, Прокофиев, Шостакович, Хиндемит и другите велики на века не успяват да спрат колапса. Той се изразява в това, че музиката постепенно променя физиономията си и все повече заприличва на математика. Теодор Адорно измисли формулата, че най-добрият слушател на дадено произведение е самият му автор.
    Съвременната музика се самозатваря все повече за публиката. Тя е атонална, алеаторна, електрифицирана, разтресена от стилове и посоки, разбираеми от само от експерти. Да, ама и на експертите взе да им писва. Аз членувам в един позагубил блясъка си "Съюз на българските композитори" и съм свидетел как на преглед "Нова българска музика" авторът на току-що изпълнено произведение става и си тръгва, без всякакъв интерес към следващите в програмата произведения на неговите колеги. Същото се случва и на изпълнителските конкурси. Почти всеки състезавател не изслушва конкурентите си, а после се сърди на журито, ако не е награден.
    Та с няколко думи: музиката изгуби релефа си, върховете и са в миналото, превърна се в една безкрайна равнина. Е, фолклор и популярна музика винаги е имало и ще има, доколкото и понятието "винаги" е абсолютно. Джазът дори премина един дълъг период на депресия и отново е във възход. Има си и публика колкото щеш. Но в смисъла на духовен връх на цивилизацията, съвременната музика във всичките и разновидности и в сравнение със значението което е имала преди, днес е джудже. Такова нещо имах предвид.
    А пък срещу скромността на г-н началника по отношение на "Екзорсизъм" възразявам! Едно време Гуно "пипна" една съвършена прелюдия от Бах и я използва като синбек за "Аве Мария" Резултатът е не по-малко гениален.
    Д.

    ОтговорИзтриване
  63. P.S. Извинявам се за правописните грешки :)
    Пак Д.

    ОтговорИзтриване
  64. Но да ви кажа г-да, разочарован съм от опитите ви да разсъждавате по смисъла на думата „смисъл”. Ей го „Дончо” - композитор, началникът - хем началник, хем поет. И накрая... Аз знам, че изглежда като точката в математиката и сякаш не се поддава на коментар. Но тя и точката е малко като „неделимия”, „а-томос”. Ще искате ли да направите, още един по-съсредоточне опит за разсъждение по смисъла на думата и понятието „смисъл” или да ви предоставя моЙто виждане по въпроса. Което смятам, че има стойност само по себе си, а и поставя по-широка и по-здрава основа за обсъждане на каквото и да е явление. Щот аз не знам, как може да се разсъждава върху нещо на което не е уточнен смисъла. А как може да се уточни смисъла, без преди това да е ясен смисълът на „смисъла”. Тъй че ви приканвам към отговорно отношение, подобаващо на високия ви социален статус. :)

    Дончо, за мен е много интересно, как се връзват разсъжденията ми по процеса индивидуализация/колективизация с процесите в развитието на музиката. Аз съм страничен наблюдател, но искам да споделя с теб, като вътрешен човек, че това което за теб е колапс, на мен ми изглежда като нов „Голям взрив”. Всъщност за мен е очевидно, че ако Шонберг бележи колапс, то този колапс е едновременно и ново начало. Така както падането на плода е начало на изгниването му, но и в същото време начало на семката в него като ново дърво. Та на мен ми изглежда, че всеки от новите композитори се индивидуализира до такава степен, че наистина, „стадото” на класическата музика престава да съществува и се разпада на индивидуалности. Индивидуалности в такава степен, че всеки се различава от другия, както дотогава са се различавали епоха от епоха, та дори и в по-голяма степен. За мен това е изключително вълнуващо. Всеки да е толкова различен индивидуален. Да не можеш да го отнесеш към школа - романтици,предкласици... а да си е шостакик, белабартик, прокофик, шниткик, капустиник, дончик... Но тука стигам пак до теорията на играта, в която, очевидно, за да има игра (за да е интересно) трябва да има непредвидимост.

    Та в целия ред на мисли, малко откъслечно ми се явява съпоставката „стаден дух – егрегор”. Като именно егрегорът е онова общо, вече КОЛЕКТИВНО поле, с твърде различни характеристики от стадния дух. Т.е. егрегорът като друго име на синтеза на стадото.

    По повод на „сала” от „Екзорсизъм” искам да каже, че не знам дали има такава психологическа школа, но ако няма, ще има, която да разглежда, грешките, недостатъците/дефицитите на психиката, като възможности, посоки на развитие. Защото какво са всъщност грешките, недостатъците. „Недостатък” – нещо е натрупано, някакъв опит, но недостатъчно. „Грешка” – вече е уточнено, че някакъв път е задънен, безперспективен, опасен. Просто трябва да продължи, докато се допълни опита или да се потърси нов път. Но все пак има зададена някаква посока, направени са някакви усилия, получени са някакви, макар и отрицателни резултати.

    ОтговорИзтриване
  65. Г-н Анонимен, има защо да си разочарован. :)
    Аз, поради присъщата ми инертност (която се явява като една от гредите ми) :), се бях впуснал да споделям кое има значение за мен, наместо да уточнявам що е туй смисъл.
    За дефинирането на думи и понятия си има речници. Които може и да не са съвършени, но вършат работа посредством възможността за унифициране, която предлагат.

    Ето какво пише в един от тях. (Лошото е, че има различни речници). :)

    Смисъл:
    1. Логическо съдържание, значение на дума, израз, текст. Какъв е смисълът на думите ти? Превеждам по смисъл, не буквално. 2. Стойност, оправдание, основание; цел, изгода. Смисълът на живота. Смисълът на труда. За него животът има смисъл, ако рисува. Какъв е смисълът на големите преобразувания? • Здрав смисъл. Здрав разум. В това начинание има здрав смисъл. • Има/няма смисъл. Има/няма защо, за какво да се прави нещо. Няма смисъл да се жертваш.

    ОтговорИзтриване
  66. Има един коментар в пощата ми, който не се е публикувал в блога, поради дължината му. Ще опитам и аз:

    "Това го писах преди днешните ви „реплики”.

    Та в твое присъствие г-н началник, въпросът с анонимността винаги е на дневен ред. И виж кво ми хрумна, в опита си да изясня и за самия себе си импулсите си за „денонимизация”:

    „Дао, което има име не е истинско дао”.

    При нас хората, името е белег, знак на индивидуализация. Що за нещо е индивидуализацията? Индивидуализацията е оня момент, когато човек в развитието си достига ръст, при който добива собствен поглед върху заобикалящото го. Този собствен поглед му позволява да изгради собствен възглед, собствено разбиране, което да мотивира индивидуалното му поведение. Индивидуализацията го отделя от стадния/родовия начин на живот, при който членовете на стадото/рода нямат поглед върху заобикалящото ги. Тях ги интресува да си пасат, да пият вода, да се онождат. Пастирът и водачът на стадото имат грижата и задачата да им осигурят храна и сигурност. За ситостта, топлото, безгрижието и сексуалната задоволеност, които са им е осигурени, членовете на стадото се отплащат с квото имат – мляко, вълна, плът, кости за туткал, песни, танци, промишлено производство, услуги...
    Наименоването е акт тясно свързан с индивидуализацията/отделяне от стадото. Животните в стадото нямат име. Дори животните получават име в случай, че бъдат отделени от стадото/глутница/ято – стават „домашни любимци”.
    Та вероятно в този контекст приемаш ти и анонимните в „мрежата”. Че наименоването бележи момента на индивидуализация, на антитеза на стадността, като един по-примитивен статус. И си прав.

    Дотук добре. Обаче. След антитезата, следва синтеза. Т.е. индивидуализмът доведен до единачеството на евроатлантическата цивилизация („Степният вълк”) очевидно достига една крайност, една граница, при която се отдалечаваме от оптималната дистанция за протичане на процесите, в случая на обществените. Ето, например, най-категоричните гласове, които се чуха по съвременната икономическа криза, твърдяха, че, именно, егоизмът е първопричина за навлизането ни в тази криза. Но за егоизма като проява на надхвърлена, оптималната степен на отделеност/свързаност на индивида от/с обществото, мисля, че не е нужно сега, тук, много да си обясняваме, проблемът е ясен.

    Това, което все още не се осъзнава достъчно ясно и не е добило така да се каже достатъчно обществено внимание е един по-нов процес, който започва преди още процесът на индивидуализация за хората в цяло да е приключил. Този процес на синтез, както вече го маркирахме.

    Не знам дали се интресуваш от футбол, (Аз лично се опитвам да намирам гледна точка, позиция, разбиране за всяко явление в кръгозора ми) но според мен част от популярността на футбола (имам и обяснение и защо, именно, футбола сред всички колективни игри) се дължи именно на проекцията във него (футбола) на този, според мен, най-съществен обществен процес. Този процес, можем да го наречем, като за начало, с една доста амортизирана чуждица с латински произход – колективизация/събиране. Един процес на събиране на установените вече индивидуалности в едно ново цяло. Това цяло е именно синтеза в този процес.

    И без това се разпрострях десетки, а може би и стотици пъти отвъд установената мярка за коментар към блог, та ще пристъпя към заключение. Та при мен част от подсъзнателната мотивация да се мотая упорито анонимен в мрежата е и желанието да подчертая, че стойността на факта, че сме хора е по-висока от стойността на факта, че сме индивидуалности. Стойността на факта, че сме хора е по-висока от стойността на факта дали някой е началник, а друг е просяк.

    Един скромен опит за регулиране на нарушения обществен баланс".

    ОтговорИзтриване
  67. Г-н Анонимен,
    обяснението за собствената ти анонимност го разбирам.
    Но не мога да се съглася.
    На мен не ми върши никаква работа твоя "скромен опит за регулиране на нарушения обществен баланс" точно по този начин. Защото не възприемам хората според социалния им статус (който е по-скоро променлива, отколкото константа).
    Ще ти дам пример със себе си. В невиртуалния си живот съм бил хамалин, редил съм тротоарни плочки, чистил съм тоалетни, бил съм търговски и изпълнителен директор в различни фирми. Сега съм просяк.
    И на "началника" и на "просяка" гледам като на хора. И ако някой ми е приятен или не, причината не е мястото му в социалната йерархия, а самата му същност.
    В същото време хората са индивиди, не могат нито да избягат от индивидуалността си, нито да я скрият.
    Анонимността ти в никакъв случай не ми помага при общуването ни. Не бих казал и, че ми пречи кой знае колко. Но самото общуване не е равностойно така. :)
    Ако и аз бях анонимен, ситуацията би била по-различна, не мислиш ли?

    С композитора Валери Костов (така наречения от теб "Дончо") смея да твърдя, че сме приятели. А още не съм го виждал "на живо". Не гледам на общуването си с него като на виртуалност.
    Може би и стеб бихме могли да бъдем приятели. Но това няма как да се случи (поне от моя страна), ако си анонимен, въпреки че комуникацията с теб ми е приятна. Намирам и общи неща в светогледа ни, според това, което показваш с думите си.
    Убеден съм, че ме разбираш и няма нужда от други примери.

    И малко хумор накрая. Хипотетично ти може да си Цецка Цачева, да речем. Или Искра Фидосова. А защо не и Сергей Станишев. Може да си банкер или олигарх, който се забавлява точно в моя блог. :) Може да си Далай Лама или Джордж Буш, с първия от които много бих искал да общувам, а с втория - съвсем никак. :)))))

    И най-накрая - да си анонимен в интернет си е твое право. Поне докато Цецко Цветанов не забрани анонимното влизане в мрежата. :)))))

    (Между другото, знаеш, мобилните оператори бяха задължени да регистрират поименно предплатените карти). :)

    Както и да е, случвало се е да не ми е приятно някои от анонимните да пишат тук. Ти не си от тях. Напротив, тъкмо обратното е.

    ОтговорИзтриване
  68. Всъщност, г-н Анонимен, по тази тема (анонимността), която бих предпочел да не обсъждаме, понеже ти няма да можеш да промениш предубедеността ми, нито аз - твоя избор, говорех не толкова за евентуално приятелство, колкото за доверие. И то при наличието на спонтанната ми доверчивост (една от другите ми "греди", която неведнъж се е стоварвала върху главата ми).
    Мисля, че се налагаше и това поредно мое обяснение, което показва, че (трета "греда") за себе си не намирам (а и не искам да търся) ясна граница между реалното и виртуалното общуване. Искам да кажа, за мен и едното, и другото, са реалности. Зад (пред) клавиатурите седят реални хора.

    ОтговорИзтриване
  69. О, анонимний юроде! Поради что ся срамиш да ся наречеш Болгарин и да не пишеш на свой язик? :)))
    Кви са тия егрегори, априори и други там канто-хегелизми, бе?
    Кажи на прост език, на нас, на простичките хора, две-три благи думи!
    Индивидуализма, както казваш, е хубавинята (вече ми взе страха, за да употребявам безотговорно думата "смисъл") на съвременните пинизи в културата. Ама това не подкрепя ли и моето тъповато заключение от по-горе, че културата (музиката и др.) е равнина, с множество бучнати тук-там заоблени тепета, без остри върхове?
    Между другото, стига си се правил на интересен! И аз, както и Пламен, бих искал да се запознаем. Дори това да ми коства подаване на извънредна данъчна декларация.
    Дончо от града на тепетата (домашен любимец сам на себе си)

    ОтговорИзтриване
  70. Пламене, сигурно е рано за реприза, но:

    "Лопатата мъждука
    сред сдъвканите словеса
    и търси към звездиците
    пролука."

    `Бах ти и лопатата! :))))
    Ако имаш някоя резервна лопата, метни я насам, че и тука има за копане!

    Дончу уори баут дъ тинкс!

    ОтговорИзтриване
  71. Don't worry Doncho. There are too many shovels, but no stars. :)))

    ОтговорИзтриване
  72. Пламене, не съм искал да те убеждавам. Просто си/ти изяснявам мотивацията си, да ми е комфортно като анонимен. Но и аз като, "Дончо" си мисля, че мащабите на разговора ни надхвърлят гараджийските раздумки и мога да ви пусна и-мейл и име. Особено, ако това създава у теб чувство за равнопоставеност в разговора.

    Сега макар, че не проявявате, кой знае какъв интерес към смисъла на "смисъла", аз държа да ви "раздуя" по въпроса, с надежда все пак да вземете някакво отношение, като хора на отговорни длъжности (хамалин, фаянсаджия, композитор, началник, поет...) в обществото.

    ОтговорИзтриване
  73. Явленията, обектите от окръжаващата ни действителност имат смисъл и той може да бъде разкрит, единствено ако те са елементи в система. Смисълът на даден обект, явление, това е мястото му и функцията му като елемент в дадена система. Така например смисълът на сърцето се разкрива, когато го разгледаме в рамките на кръвоносната система, която от своя страна е подсистема в системата на човешкия /животинския организъм, който от своя страна е подсистема в психофизическото цяло човешки индивид, който от своя страна е елемент от системата на човешкото общество, което от своя страна е един път елемент от системата на биосферата, (от друга страна, „перпендикулярно” е брънка от йерархията на разумността, издигаща се от кристала, през разстение, животно, човек, до свръхчовешки, ангелски и архангелски йерархии...) която пък е елемент от цялостната система на планетата Земя, която от своя страна... И така системи, които са подсистеми и елементи на други системи, до голямата система на Космоса. т.е. „реда”. Всъщност систмност е другото име на космос. (макар, „безсистемността”, „безредието”, хаосът, заедно с космоса, да са елементи на по-висок порядък система)

    Един морски фар има смисъл в системата на корабоплаването.

    Така и прословутият въпрос за смисъла на човешкия живот, може да бъде решен единствено, като се изследват и очертаят елементите и взаимовръзките на системата, в която той съществува.

    Обратната илюстрация – един морски фар изграден на дъното на морето – извън системата на корабоплаването няма смисъл. Двигател с вътрешно горене „вграден” в кухня няма смисъл. Едно изтръгнато и захвърлено в открития космос сърце не разкрива смисъла си пред любознателния извънземен, който случайно се е натъкнал на него.

    Според мен една от големите пречки пред науката до днес е извънсистемния подход към явленията.

    Така е и с изкуството, което ми се струва, че, естествено, е основна тема на нашия разговор тука, на тази гара. Като по-скоро, като всяка основна тема, е само основа, отправна точка за пътешествие в космоса/системата/единството на съществуващото.

    То, изкуството е елемент от системата на човешкото общество със специално място и функции в него.

    Кво ше кажете?

    Една малко несвързана мисъл: животът на човека се обезмисля и това пробива като чувство у него, когато усилията му, начинът му на живот, са мотивирани и/или реализирани извънсоциално/извънсистемно, било то поради егоизъм (т.нар. в литературата и психологията екзистенциализъм) или поради заблуди.

    ОтговорИзтриване
  74. "раСтение", сигурно има и други грешки, ще извинявате.

    ОтговорИзтриване
  75. Добре, Анонимен, впечатлен съм от логиката ти, която в по-голямата част от гореизложеното е желязна! Дори ти завидях на идеята да си монтираме двигатели с вътрешно горене в кухните. Ама аз пак ще си карам по мойта, сигурно за да докажа, че мястото ми не е тук, а вероятно на друга гара (или селска спирка).
    Понеже употребяваш понятието екзистенциализъм в контекста на обезмислянето на живота, бих изразил едно плахо несъгласие. Сартр беше казал, че "съществуването предшества същността, а същността на човека се формира като сбор от негови избори". Всеки избор би могъл да бъде предизвикан от житейските обстоятелства, т.е. да е принуден или обратното - да е напълно свободен и необвързан с обстоятелствата. Философията на екзистенциализма е философия на свободата на избора. В този дух е и цялата книга на Сартр "Екзистенциализмът е хуманизъм". Човешкият живот и начин на мислене има смисъл, дори да не е непременно социален, или както казваш "заблуден". Той не е само сбор от физико-психологически взаимодействия с други субекти или обекти. Както и не е само функция от организма на трансцедентното цяло.
    В този смисъл е и правото ми на избор да река, че съвременната музика загуби смисъла си. Не че музиката е загубила мястото и функциите в надстройката на обществото, а това, че взе да понамирисва на гнило. Пък сигур си прав, че гниенето предшества ново смислено начало.
    Почна да ми харесва да се подписвам като Дончо :)

    ОтговорИзтриване
  76. Анонимен, понеже самият ти спомена, че това е възможно, прати ми едно писмо на електронната поща, щото искам да те питам нещо, евентуалният твой отговор на което, наистина не би било добре да е публично достъпен.

    ОтговорИзтриване
  77. Ей, никой от вас не коментира по-добре ли са или са по-зле новата кожа и новата шапка на блога ми. :)))

    ОтговорИзтриване
  78. Еееее! Шапката е трепач! И на мен ми става тая шапка, нищо че съм happy jack :)
    don4o

    ОтговорИзтриване
  79. Хе, сетих се нещо:
    Тартюф:
    Дорина, покрийте там гърдите си навред!
    Неща от този род са страшни, извинете!
    Те палят ни духа и раждат греховете! :)
    Молиерчо :)

    Дончо от долната земя

    ОтговорИзтриване
  80. С тая лопата много бързо се слиза на долната земя. :)))

    ОтговорИзтриване
  81. Честно казано за мен разговорът се задръсти. Причината е главно писмената форма, която ограничава в сравнение "живия" разговор. Нахвърлиха се много въпроси, останали без отговор, а всеки отговор изисква поне монография, ако не и серия монографии. Предлагам да чакаме, нова освежителна поетическа струя откъм Пламен и пак да се съберем.

    За шапката, кво да ти кажа. Поет с твоя талант може да ходи с шапка, без шапка, с име, без име, с лице, без лице. Поезията е толкова много по-съществена, че в нейната светлина, човек не може да прецени, колко силно свети фенерчето. Не съм ти забелязал шапката преди, не мога да я видя и сега. Аз като чели бих оставил блога ти максимално гол, без шапка, без дрехи... Само по поезия.

    А, сетих се думата - аз съм за минимализма като стил в обзавеждането.

    Май много/тъпо сериозно го дадох, ама аз съм без претенции, мога да си позволя да бъда сериозен.

    Бездомникът

    ОтговорИзтриване