05 октомври 2010

Бяла жаба



Как се сетих да потърся кучето,
вярното, прегазено от мен…
Всъщност, знам какво се случи.
Наказание. И престъпление.

Оживявах с моите измислици
някъде дълбоко под земята.
В този полувек на непростимост,
в зимите след краткото ни лято.

Любовта ли? Зная – не е тленна.
Нито се опазва с бягство.
Няма зъби. Тя е кротък пленник
на живота светотатствен.

Тази обич няма да отнемат
бесните, ухапали ме кучки.
Волната ми воля още пее
лебедови песни. И се учи

как да търси пътя през блатата
към единствената бяла жаба.
С лапички, опрени до стената,
неуверено и анжамбманно.



Това е само реплика на стихотворението на поетесата Християна Христова

Оригиналът е този:

Респект

Как се сети да потърсиш кучето,
вярното, прегазено от теб -
сякаш нищичко не се е случило,
сякаш не изтече полувек...

Оживя във някаква измислена
негова хралупа под небето -
полуглухо, полусляпо - стиска
лапичка, опряна до сърцето...

Знаеш ли, че любовта е тленна -
и се защитава с бягство -
а в зъбите й отровно зрее
нещичко горчиво и опасно...

Тази обич вече не е твоя.
Хапан ли си някога от куче?
Теб и волната ти воля
на респект ли да научи?

3 коментара:

  1. Много ми хареса тази идея! - да съпоставяш и да претворяваш в нещо собствено, но дали ...
    Моята "Бяла жаба" не е даже и реплика, а просто подражание.


    Оригинал:

    ПОДРАЖАНИЕ
    Миряна Башева

    Нощ, ъгъл, светофар, аптека.
    Угаснал - токът. В черен вход
    самотни токчета отекват
    надлъж и шир: ехо! Ехо-о...

    И в идния ли свят недъгав
    ще се повтори - туй? Нима
    пак - светофар, аптека, ъгъл,
    вход, токчета?...
    И тъмнина


    Реплика:

    ПОДРАЖАНИЕ
    (На Миряна - от един подражател, който иска най- много от всичко на света да я остави на мира!)

    Вървя си ей-така!...Светът зад мене ахка!
    След мен кърви нощта със свойте афти.
    Ветрец във мил покой е грабнал лира.
    И "шу-шу, му-шу" ми пее той, а аз разбирам!

    И като стар женкар
    ми смига вещо
    зеленоок светофар.

    След дълъг тротоар по маратонки,
    алея с тайнствен чар ме догонва.
    Дъждецът е поет със мокра муза
    и пише думи на нов куплет по мойте бузи.

    И като влюбен бард,
    оплетен в струни,
    дрънчи зад мен булевард.

    Но в този миг, така измамен,
    в този миг - аз сама съм за двама!
    Вред край мен и зад всеки ъгъл сънен
    без звук и цвят звездите спят.

    ОтговорИзтриване
  2. Много е приятно пребиваването в твоя блог. Поздрави и ще те чета.mihala

    ОтговорИзтриване