29 септември 2010

Четири минути в рая



На една от жените ми

Четири минути в рая –
колкото едно танго.
От началото до края
бяхме четири в едно.

Бог, любов, живот и длани,
вплетени в кълбо от прах.
За разплитане бе рано.
Късно бе за студ и страх.

Четири минути пълни
със събуждане и сняг.
С летен дъжд, напивал дълго
сухия от стъпки праг.

Четири минути стигат
до сърцата и отвъд.
Но накрая бяхме трима –
аз без теб и ти без смърт.

Поздрави на Светла, която има дарбата да танцува

12 коментара:

  1. отвъд мита

    Несъответен диалог,
    писма до битието:
    -очакваме на среща Бог,
    в градина край морето.
    Славянска рикша,
    музика от рог,
    кентавър ням
    валсува самотата..
    Отвя листата есента
    със бързеите живи
    нейде по реката.

    ОтговорИзтриване
  2. Наскоро се опитвах да убеждавам една дама, че е гений. Тя, естествено, не ми повярва.
    И теб да се мъча да убеждавам, няма да ми повярваш.
    Щото, най-вероятно, сърцевината на битието не се крие в гениалността. А... някъде по-навътре.
    Къмто добротата. :) Никога повече няма да казвам, че сте гениални. Само, ако ми позволите, че сте добрички. :)

    ОтговорИзтриване
  3. на една от жените ти, а!?
    а сега да се избият за коя е, така ли, отмъстителю!? :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Илийка, няма за какво да се избиват. :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Сал тангото за спомен остава :(

    ОтговорИзтриване
  6. Четири минути са дълго пътуване, скитнико из женската душа:)))

    ОтговорИзтриване
  7. @ wingsto

    прекалено дълго...

    за скитник

    :)

    ОтговорИзтриване
  8. То, човек чете едно, в главата му се пръкват безтегловни асоциации, пише друго, иди го разбери, чалгаджийска му работа... Ама, нали си ми приятел, позволявам си:


    Трохи

    Събирам от покривката полепнали
    трошици от вечерята на Гения.
    Зад грамофона стене безутешно
    соната, паднала от изтощение.

    Опитвам се с трохите да се храня
    и търся в тишината одобрение.
    А тя се прави ужким на ударена,
    така че сам пришивам си крилете.

    Под мен - светът, отгоре - раят. На везни.
    Отнякъде ме вика оголялата соната:
    "Ще бъда твоя, само се върни!".
    Но няма петолиние обратно...

    И срещам Онзи, от чиято муза
    с ангелогласни курешки се храня.
    И сам си пуквам тъпанчето, да Го чувам.
    И да Го чакам все от масата да стане.

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимни приятелю,
    после това, което си изрекъл, онези, които са го чули, мълчат...

    ...

    ОтговорИзтриване