23 септември 2010

Болница в глухия град



Тайните твои терзания.
Явните мои мечти.
Снежни медузи сред залива.
Лятото някой изтри.

Бедни са тук акварелите.
Водни боички в море.
Тичат след късно узрелите
есенни цветове.

Късат стебла водораслите.
Вечно зелени кървят.
Вятър танцува по масите.
Търси през зимата път.

В тези добри измерения
ние сме майка и брат.
Пролетен вик за спасение.
Болница в глухия град.

9 коментара:

  1. Нина, тя е навсякъде. Като радостта...

    ОтговорИзтриване
  2. Еееех :(
    Поздравления!!!!
    Знаеш ли, за есента сякаш трябва темпера

    ОтговорИзтриване
  3. Прав си, Кръстьо, не върви нито акварел, нито масло...

    ОтговорИзтриване
  4. Даже става за текст за "Бургас и морето"!...:))), още повече, че си успял с водоразтворим акварел да оцветиш дъното на Тихия океан. Пък, и то лятото отдавна Някой го изтри от нашите глухи очи. И с какво да видим, че "водораслите вечно зелени кървят"?... Заболя ме от стихотворението ти, приятелю!

    След години мъчителна суша
    твоята морска мечта те повлича.
    Към дворците от пясък се спускаш
    и - и на принц и на просяк приличаш...

    Валери

    ОтговорИзтриване
  5. P.S. (от анонимния от по-горе)
    Ама, имам лекарство срещу теб:
    водчица "флирт" за спасение,
    крайбрежие в сухия град! :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Валери, метни някоя бутилчица насам през Балкана :)))
    Тъй, де. "Всички сме хора на този свя-а-а-а-ат" :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Пролетен вик за спасение.
    Болница в глухия град.

    Болница в мъртвия град..

    ОтговорИзтриване
  8. Даа... И "болница в мъртвия град" звучи правдоподобно...

    ОтговорИзтриване