30 май 2010

Борис Христов отказа нашийника на политическите помияри

В опитите да прикрие културната си импотентност, властта винаги е имала афинитет към обграждане с придворни шутове, избрани измежду ярките личности. Разбира се, ефектът от това е утвърждаване на политическото влияние сред онази част от поданиците, които все още са запазили способността да мислят не само с долните две трети от тялото си.

Борис Христов отказа “високото” държавно отличие и в моите очи стана още по-висок.

Много бих искал тези, които приемат нашийниците, да помислят дали не стават съучастници на провеждащите геноцид срещу собствения си народ в собствената си родина.

Искам и да изправя една стълба, по която да достигна ръката ти, Борисе, и да я стисна.



12 коментара:

  1. 1.прочетох за отказа
    2.прочетох и коментара
    мога да кажа само "ДА "
    и за двете неща !

    ОтговорИзтриване
  2. Да, да и да. Тук, а не при Инджев.

    ОтговорИзтриване
  3. :) За мен забележителното е, че това решение - да не приема държавни награди, е взето още преди да пукне демокрацията, когато това бе наистина трудно...
    А ние намерихме „дисиденти“ като Желев и Доган...

    ОтговорИзтриване
  4. ДА-на всички човеци поели пътя “по-посока-към-себе-си” (Хайдегер).

    ОтговорИзтриване
  5. Всеки си заслужава дисидентите, наборе.Нали търсенето определяше предлагането (уж)?! :)))
    Пламене, прав си за хората ,не са съвсем такива и наистина има такива които усещат вибрациите...и то много остро .

    ОтговорИзтриване
  6. Борис Христов отдавна доказа много неща с поезията си !
    Така че не ме учудва решението му!
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  7. Трудно е човек да запази достойнството си. Малко хора успяват затова трябва да ги уважаваме.

    ОтговорИзтриване
  8. Ето, Борис Христов е пример за достоен перничанин! Chapeau bas!

    ОтговорИзтриване
  9. Борис Христов е от малцината творци, които още по онова време (което с блудно самооправдаване наричаме комунистическо), които израха не нарцистично-ефектната поза на "дисиденти", а реалния, непатетичен всекидневен избор на неприемане на заобикалящата ни всеобватна лъжа, просмукало се дори и у всеки от нас.

    Той не позволи тя да се просмуче и в него.

    Сегашното му действие - моите дълбоки почитания! - е логична поредна стъпка в изстрадания и неразбран от мнозинството морален избор, който той мълчаливо, но неотстъпно следва.

    ОтговорИзтриване
  10. И правилно. Отличията ги дава четящият.

    ОтговорИзтриване
  11. Благодаря за отзивите на всички!

    ОтговорИзтриване