30 април 2010

Песента на нищото

Изображение: тук

Не ми пробутвай празни измерения,
в които все доброто е наказано.
За да ме видиш, трябва малко зрение,
докато ти хвърчиш, а аз пък – лазя.

Обратното едва ли си допускала –
във времето на глад – да съм лиричен.
Пречупен ми е пръстът върху спусъка.
На писък съм от глухото отричане.

По ниското кръжат протрити гарги –
тъй, както спомен, от пръстта възкръснал.
Една затоплена от кръв летаргия
бълбука вдън земята ми под кръста.

Дали съм жив в отровните ти думи
или на бившите треви в стърнищата,
не зная, но надявам се да чуя
поне в съня си песента на нищото.

И с нея да се вдигна до крилете ти,
които романтично са похлупили
останките от времето, проклетото,
в което бяхме влюбени и глупави.



14 коментара:

  1. ВИНАГИ стиховете ти създават силни емоции. Поне в мен.
    Побиха ме тръпки...

    ОтговорИзтриване
  2. ...и на мен ми се иска да се завърна към времето на "...влюбени и глупави...", но това, което е било, едва ли ще бъде

    ОтговорИзтриване
  3. Понякога всяка думичка оставя следа...

    ОтговорИзтриване
  4. Незабавно да се върнеш към проклетото време на глупост и влюбеност! Не оставай отвън...брилянтно слово, думи като камъчки тежки...

    ОтговорИзтриване
  5. "Песента на нищото" - усещането, че копнежите ти няма да се случат никога...

    ОтговорИзтриване
  6. Пак ме остави без думи!!
    Усещам и някаква самоирония...Интересно нещо е нищото :))

    ОтговорИзтриване
  7. ...изначалието поместено в Нищото...

    "За да ме видиш, трябва малко зрение,"

    Добър си !!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  8. @ КаРи, радват ме думите ти :)

    @ krassy, не "едва ли", ами просто "няма" :)

    @ Ники, мисля, че думичките, дори и мислите, винаги оставят следи... А копнежите, ако се случваха, що за копнежи щяха да са? :))

    @ Ели, "камъчки", много хубава дума...
    А... "онази" мисия не винаги е възможна :)

    @ Кръстю, с теб сме на тема "нищото". Сетих се за онова човече, което си споменал в блога си. :)
    Обичам и самоиронията. :)

    @ milone, благодаря ти!

    @ лора, радвам се, че ти е харесало :)

    ОтговорИзтриване
  9. Пламене, нима единственият шанс на копнежите е да подхранват драматичните стихове?

    ОтговорИзтриване
  10. А, не е единственият им шанс, Ники. Работата е там, че, знаеш, сбъднат ли се, престават да бъдат себе си, на тяхно място се раждат други и така... до "пълната победа" на нирваната... :)

    ОтговорИзтриване
  11. това е добро. силен финал. 10x

    ОтговорИзтриване
  12. Лекарството е отрова. (Зависи от дозировката) :))

    ОтговорИзтриване