21 април 2010

Адаптация



Един вълк (анонимен) живеел добре по баирите.
И раздавал на ближните кърпени вълнени ризи.
Предполагам, до този момент, малко хумор намирате.
Та, попаднал в беда, по-съвременно казано – в криза.

Поувлякъл се в своята горест и нощем провивал сам.
Ни овце, ни приятели нямало вече наблизо.
А луната се хилела с крива усмивка отгоре там…
Осъзнал, че е скочил в капан (по-изтънчено – в криза).

Поживял до мига, в който ловък ловец с бренекето си
по пътеката стръмна с небрежна походка заслизал –
да покаже на всичките горски (и другите) етноси,
че е време за оня свят вече, когато е криза.

Но последвало бързо, светкавично бързо прераждане.
Вярно куче ботушите груби човешки заблизало.
Вече има си име и вързано бди пред гаража ми –
да ми пази колата от кражби по време на криза.



10 коментара:

  1. Мъдро и весело ! Хуморът е страхотно оръжие.Поздравления !:))

    ОтговорИзтриване
  2. Не е като бренекето, ама... :)
    Благодаря, приятелю, поздрави и от мен.

    ОтговорИзтриване
  3. И философска дълбочина и някакво странно, уморено-усмихнато примирение...

    ОтговорИзтриване
  4. Ники, уловил си ми настроението. :) Мисля си, ако примирението е смирение, какво пък чак толкова лошо. :)
    Нали сме космически прашинки... А и напоследък агресията трудно си прибира рогцата... :) (Дали само напоследък?).

    ОтговорИзтриване
  5. Вълк...силна символика...И за кой ли път аплодисменти за многопластовостта и силата на духа!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря, milone. Гледай по-несериозно, усмихни се, де. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Нищо лошо не може да има нито в примирението, още по-малко в смирението. Дълбока е темата, която си повдигнал откъм края със стихотворението. Агресивността е последното убежище на страха, така че никога няма да си прибере рогцата. Благодаря ти, че не примиряваш перото си!

    ОтговорИзтриване