08 март 2010

Осмият Мартин



С две токчета по пресния паркет
една жена написа “сбогом, мъко”.
И без целувка, в гръм на фойерверки
отлитна като шапчица от вълк.

Но космосът бе глух за мелодрами.
(От многото избухвали галактики).
Сама облиза страшните си рани
и запълзя по колене и лакти.

Изправи се, когато я повдигна
един немалък принц, но очарован.
Потулиха се в лунната енигма
опитомените лисичи корени.

А осмият Мартин на сън проплаква
там долу под самотната си пролет.
Петел изкукуригва. Тръгва влакът
към спирка “Разменихме ролите”…



11 коментара:

  1. Благодаря, беше истинско удоволствие. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се, че съм те усмихнал, bampi :))

    ОтговорИзтриване
  3. Това е! Страшен си...
    Неповторимо...:))

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря, Кръстю! Това е от онези, поръчковите стихотворения, нали е осми март. :))

    ОтговорИзтриване
  5. Усмивка! Друго не мога да добавя. От думите ми няма смисъл...:))

    ОтговорИзтриване
  6. Едно екзюперистко ми стана..Трябваше картинката да е на самолет!
    :)
    Много усмивки от мен!

    ОтговорИзтриване
  7. Поръчково трънки!
    Това с алюзията за Малкия принц е направо огромен бисер!
    Напъвах се да разбера последния куплет, но съм безпомощен.Явно в поезията не всичко следва да бъде разбирано...:)

    ОтговорИзтриване
  8. Прекрасно е! Поздравления.. за кой ли път :)))

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря и на tiburon, Nightwish El, Н.Никифоров, Хриси за прочита с усмивка! :)

    ОтговорИзтриване