03 март 2010

Дядо Стойко

Паметникът на Дядо Йоцо


Когато ме освобождаваха,
бе романтично да съм роб.
Обикнах по-добра държава.
Обикнах по-добър народ.

Не питах как ще е нататък.
И кой положи свои кости.
Дори и следващото лято
да го ожънат гостите.

Защото сам не можех. Куцах.
Главата ми бе преклонена.
Но доживях да видя внуци.
И с дядо Йоцо си ги гледаме.

Оттук. Отгоре. От небето.
Дори не мислим да се връщаме.
Че свободата ни, проклетата,
е там, където ни е къщата.



8 коментара:

  1. Всеки разбира свободата по свой начин... Но във всички случаи е по-добре сам да я постига, вместо да чака някой да го "освободи"...

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесният ти финал ми напомни за онова, Радойралиновото:
    Свободата е като хляба -
    всеки ден се замесва,
    всеки ден се изпича,
    всеки ден се изяжда.

    Не знаех за този паметник на Дядо Йоцо. Благодаря ти!
    Москва

    ОтговорИзтриване
  3. И аз ти благодаря за споменаването на Радой Ралин!

    ОтговорИзтриване
  4. Свободата е може би най-вече разбирателство със себе си...
    И както е казано - "Роденият в тъмница мечтае да стане надзирател"....

    ОтговорИзтриване
  5. Сигурно затова имаме толкова много надзиратели... :)

    ОтговорИзтриване
  6. и с дядо Йоцо си ги гледаме... :))))
    мно-о-о-ого ми харесват такива заигравки
    и с продължението в сиха ти, и извадено от контекста - пак си е готино

    ОтговорИзтриване