27 февруари 2010

Една българска курва

Изображение: тук


Има и други в други земи.
В моята – тя е държава.
Смуче, когато й кажат “вземи”.
Дава, каквото там дава.

Има и други – през океани.
Тази ми бърка в здравето.
Тази ме прави да съм пияна
млеконадойна крава.

Сам я избирах сред курвите.
Сам си я храня и пазя.
Бяла е днес. Утре – мургава.
Двайсетгодишна проказа.

Ще ме обичаш ли? – пита.
Муу – отговарям през зъби.
Няма хъш, няма комита –
с теб на любов сме осъдени.



29 коментара:

  1. Хм.Злободневни теми в поезията ала Смирненски?

    ОтговорИзтриване
  2. Знам, не е добре да има злободневни теми в поезията.
    Ама поколенията се сменят през около 20 години...

    ОтговорИзтриване
  3. розите няма да са доволни от заглавието :-)
    ще те подгонят с клавиатури :)

    ОтговорИзтриване
  4. Розите се модифицираха... Не им дреме.

    ОтговорИзтриване
  5. Една роза те подкрепя.
    Или поне едно трънче...

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря на тази роза! И на трънчето :)

    ОтговорИзтриване
  7. злободневието е като пръскане на искри от огъня...бляска за кратко и угасва. ама ти си знаеш най-добре де. Аз така или иначе прочитам всяко публикувано твое стихотворение. :))

    ОтговорИзтриване
  8. Знам, Ники, ама като в оня виц за жабата и скорпиона, понякога не се сдържам.
    А огънят под казана си е вечен колкото вечния огън. :)
    Искрите, разбира се, не. Има и един друг момент - дали си вътре или не (в казана). :) Това предпоставено определя отношението ти към огъня...

    ОтговорИзтриване
  9. ..,Един от най-значимите образи за всеки и несподелената Любов /в случая/...Отключва много въпроси...
    Силно!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  10. тук, milone, явно съм прекалил с иносказателността, не знам, може и да се вижда несподелена любов, друго съм искал да кажа, ама, едно е да искаш, друго, да можеш... :)

    ОтговорИзтриване
  11. "Няма хъш, няма комита –
    с теб на любов сме осъдени."
    ...Добре си си го казал...и аз добре съм те разбрала...Ти Я обичаш...,и още много други Я обичат...ТЯ не ни обича обаче....така вървеше мисълта ми...:)
    milone

    ОтговорИзтриване
  12. Не става ясно, че това е българската държава през последните 20 години, макар че съм споменал "държава" и "двайсетгодишна проказа"...

    ОтговорИзтриване
  13. :)))Много си е ясно даже,а всеки пречупва през своята призма...Смешно ми е,защото стана нещо от рода на анализ на литературна творба...Какво е искал да каже твореца?!!!"Любим" мой въпрос...творците казват каквото искат..кой ,как и кога ги разбира остава вечно висящ въпрос:)))На тебе ли точно да обяснявам!!!:)))
    milone

    ОтговорИзтриване
  14. Когато така нареченият "творец" обяснява какво е искал да каже, значи не си е свършил работата. :))

    Тук не без притеснение (понеже не съм искал разрешение от автора tomatroev), ще си позволя да цитирам един коментар, написан за това стихотворение в Хулите. Заради оптимизма:

    "Развали хубавото стихотворение с този край! Каква е тази поанта? Че тази държава е боклук и "курва", така е, ама ти защо трябва да си осъден с нея на любов?!
    Нещо се бъркаш, раракот. Знаеш ли какво е тази държава? Това е една "Източна Румелия" със столица само че София. Това е разликата. Това е държавата на "прехода". Фалшива държава. Позорна държава. И в скоро време няма да я има. Народът ще я прати в историята. Имало е в историята и други такива позорни държави. Като държавата на маршал Петен във Франция, ако не бъркам. Държава на колаборационисти. Всъщност като казвам народа, ние ще я разрушим, и ти, и аз. Всички. Каква любов, та ние я мразим. Като няма там "хъшове и комита", съберете се пет човека! И ще видиш, че такива по пет, по десет или по сто ги има навсякъде, само трябва да действат.
    Не стана много литературен този коментар.
    Промени си поантата!"

    ОтговорИзтриване
  15. Пет по пет значи...Хареса ми:)))
    milone

    ОтговорИзтриване
  16. Стихотворението ми звучи като песен на Висоцки - силно и искрено.

    Колкото до българската държава, тя е точна проекция на нашето общество - абсолютен хаос от несъвместими поколения и дискриминация към всички. При нас всеки е отритнат и всеки живее в самостоятелна килия. Революция е невъзможна, защото всички сме малцинство, а политическите метежи ни заливат всеки ден, за да ни направят още по-излъгани и сами.
    Българската държава не е курва, ами кошмар.

    ОтговорИзтриване
  17. Както и да я наричаме, Сандо, тази държава убива Родината ни пред очите ни. Всеки е сам, мнозинството се бори поединично за физическото си оцеляване сред шепа арогантни убийци, превзели уж демократичната "народна" власт. Погледни им мутрите. Вътрешността им е изписана на лицата им, това не може да се изтрие.
    И как няма да им е лесно, когато не управляват народ, а стадо. Колко ли биха просъществували такива във Франция, Германия, Гърция..., не знам. Знам, че в България, след отпразнуването на двайстия си рожден ден, са в разцвета си.

    ОтговорИзтриване
  18. Браво.Невероятно и силно.
    Държава и " Бяла е днес. Утре – мургава.
    Двайсетгодишна проказа."-готова да вдигме крака,когато не трябва,а когато трябва-девственица

    ОтговорИзтриване
  19. Дзвер си. Цар на мерената реч и колоритна откровеност до крясък. Браво!(Не пиши мерси - не е комплимент. Констатация.) По-рано пишех и аз. Вече не идва. Затова само снимам и рисувам.

    ОтговорИзтриване
  20. Няма да пиша мерси.
    Само благодаря! :)

    ОтговорИзтриване
  21. Хубаво и точно.Има все още свестни българи, но кому са нужни те? Хората с чувствителност и въображение са подложени на нарочна забрава и дори присмех в БГ от всички правителства досега.Имах надежда, че нещо ще се промени сега, но май че ще остана само с надеждата.Въобще тъжна и безнадеждна работа. Ето вчера цяла Франция - вестниците на първа стараница,телевизиите в многочасови репортажи, се прощаваха с певеца Фера,да,умеят хората да уважават талантите си, а ние...Нискочелите,крадливите,циничните - това днес е на мода в нашата,всъщност наша ли е,страна.
    И все пак,Пламене - поздрави и кураж!Пиши,докато не се умориш,защото аз май че вече се задъхвам от безсилието,което пораждат ударите в стената. В оная стена,която,както казваш и ти,май че ние сами сме я издигнали,с търпението,с овчедушието си.Изплаках си душата в моите "парижки" книги,както ти сега я изплакваш в стиховете си, но стената пак си е същата,цинизмът и простотията пак са патент на българите. И все пак,и все пак...Затова - успех!
    Димо Райков

    ОтговорИзтриване
  22. Димо, нужни са хора, които да изметат цялата тази паплач, която прогони повече от милион българи от родината им. Цялата паплач, която смуче недоизсмуканото от останалите тук. Знам, от моето плакане няма нужда. Нито полза. И аз съм уморен, приятелю. Те и на това разчитат. И на овчедушното търпение.

    ОтговорИзтриване
  23. Пламене,
    Току-що се връщам от една неприятна среща с български емигранти в Париж. Ти все още си пълен с ентусиазъм,това,разбира се,е хубаво,но аз вече от върха на своя опит, а и усещания мога определено да кажа, че има нещо изначално сбъркано у нас,българите. Щом и в емиграция сме най-проклетите,най-тарикатите,най-циничните,най-надменните, то какво остава тогава? Да видиш хора,които по един или друг начин са си пооправили нещата тук,в Париж,как те гледат като прокажен,надменно,така-а-а,отвисоко и са готови с един саблен удар да те посекат окончателно. Знаеш ли вече колко примери съм събрал. Но няма смисъл да продължавам. А за България да не казвам. Преди няколко дни майка ми почина,една бедна и добра женица,която отделяше от залъка си за децата,а и съседите си. Но един съсед,един непрокопсаник,иначе млад и як,взел,че накъсал некролозите,в които ние,близките,изплаквахме мъката,а и вината си,че така и не показвахме на майка ни обичта си към нея. Това вече е върхът на бг-простащината. Да не уважаваш смъртта,да бъркаш в най-дълбокото на човешката душа с черни помисли -е,това го може,вече съм убеден,Пламене,само нашего "брата",българина.
    всъщност ние сме разделени на две групи - на тарикати и на стадо. Първите яко използват българската изначална наивност,милосърдие и честност до полуда,за да доят и стрижат хорицата като нашите родители. Има и трета група-тоест ние,запазили донякъде чувствителността и въображението,но пък стъписани,смачкани от арогантността,способни само да говорим,и то отчасти,за истината,но гласът ни винаги е удавен от хора на наглите,циничните и всепобеждаващите посредственици,за които норма и начин на живот е да унизят себеподобния,да го смачкат, да го убият - и духовно,и физически.
    Но,хайде,че стана дълго. А и,както ти казах,тези неща съм ги писал в книгите си,особено в "BG емитрант в Париж".
    С поздрав Димо Райков

    ОтговорИзтриване
  24. Защо така негативно и гневно? Какво се е случило с вас, ей хора?

    ОтговорИзтриване
  25. Димо, не съм пълен с никакъв ентусиазъм. Пълен съм с горчилка. Не си правя никакви илюзии.
    Дръж се там и дано има човеци, с които да общуваш...

    ОтговорИзтриване
  26. Анонимен, много се радвам, че има хора като теб. Дано никога не ти се налага да разбереш какво се случва... :)) Пожелавам ти го от сърце!

    ОтговорИзтриване