22 февруари 2010

Сонет за отлитане в синьо

На измамените от "Синята идея"

Поетът си имаше вдъхновителна мъка,
но, както всичко живо по грешната му земя,
един ден, на лиричния двор под асмалъка,
мъката взе, че се гътна и трагично умря.

За да бъда пределно и умишлено точен,
(колкото недохранен правителствен хроникьор),
казвам, че мъката беше убита нарочно
от някаква гроздова радост, но трудно (със зор).

След проведено кратко и ясно разследване,
(все едно бе взривена политическа мутра),
арестуваха съвестта му – гола и бледна –
и я пратиха да възпява тихата утрин.

Поетът, безмъчен, с дръзката радост остана
и, какво да се прави, в мрака постла ѝ легло,
посвети ѝ поема за… магаре и слама…,
не – сонет за отлитане с празноглав син балон.



5 коментара:

  1. :)))Птицата в теб е останала...,а балони разноцветни многоооо...пък и ние си ги надуваме и им се радваме:)))Поздрави,Пламен!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Даа :) Не познавам човек, който надува балони и да не се радва на този надувателен акт. :)))

    ОтговорИзтриване
  3. А може ли вместо "поет" да си го чета "поетеса"...

    ОтговорИзтриване
  4. Лора :) Някои нали твърдят, че душата няма пол. :)
    Не знам... :)

    ОтговорИзтриване
  5. Тези някои нищо не разбират :)
    Значи може.

    ОтговорИзтриване