Пазачите, от бягство не опазил,
съсирват паметта в кръвта ми синя.
Така животът ми като помазан е.
А твоят как е, първородни сине?
Отекнаха рождени дни през тъпан.
А глашатаят все си е разбойник.
Внимавай, сине, и не стъпвай в стъпки.
Не пий в кресливите му дни отрова.
И в белия ти свят дано се случи
да помълчиш над памет непотребна.
Тогава от звездите ще науча,
че си добре. И че е светло времето.
Просто ще помълча...
ОтговорИзтриване"Внимавай, сине, и не стъпвай в стъпки."
ОтговорИзтриване...Респект,Пламен !!!БЛАГОДАРЯ!!!
milone
да помълчим...
ОтговорИзтриванеМного е добро!
ОтговорИзтриванеЗащо ми е трудно да остава коментар към стиховете ти? Оставяш ме без думи.
ОтговорИзтриванеПоследната строфа ми звучи жестоко. И не се изразявам жаргонно.
ОтговорИзтриванеНо те разбирам. Такова преживяване е способно да роди..., да облагороди духа. Защото на нас все по трудния начин ни се случва да се осъзнаваме.
Споделям стиховете ти, поете!
Москва
пп
Зная, че продължаваш да мислиш върху първите два стиха :)
Благодаря на bampi, milone, Amazonka, Сандо, sunlit и Москва!
ОтговорИзтриване!!!
ОтговорИзтриване