11 февруари 2010

Писмо от баща ми


Пазачите, от бягство не опазил,
съсирват паметта в кръвта ми синя.
Така животът ми като помазан е.
А твоят как е, първородни сине?

Отекнаха рождени дни през тъпан.
А глашатаят все си е разбойник.
Внимавай, сине, и не стъпвай в стъпки.
Не пий в кресливите му дни отрова.

И в белия ти свят дано се случи
да помълчиш над памет непотребна.
Тогава от звездите ще науча,
че си добре. И че е светло времето.



8 коментара:

  1. "Внимавай, сине, и не стъпвай в стъпки."
    ...Респект,Пламен !!!БЛАГОДАРЯ!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Защо ми е трудно да остава коментар към стиховете ти? Оставяш ме без думи.

    ОтговорИзтриване
  3. Последната строфа ми звучи жестоко. И не се изразявам жаргонно.
    Но те разбирам. Такова преживяване е способно да роди..., да облагороди духа. Защото на нас все по трудния начин ни се случва да се осъзнаваме.
    Споделям стиховете ти, поете!
    Москва

    пп
    Зная, че продължаваш да мислиш върху първите два стиха :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря на bampi, milone, Amazonka, Сандо, sunlit и Москва!

    ОтговорИзтриване