10 февруари 2010

Делириум нон тропо

Изображение: oldcoyote.files.wordpress.com


Сред камъните на акропол
съблича змийската си кожа.
И виж – с котурните потропва
една нахилена стоножка.

Прескача векове и нрави,
обсебва страсти и реликви.
И виж – с набъбналите камери
стълпява се, да я обикнем.

А ние – ниските човечовци –
покриваме с клепачи празното.
И виж – нахлупената вечност
катурва делника ни в празник.



8 коментара:

  1. Дано!!:)
    Просто -чудесно ,нямам думи.
    Само го препрочитам:)

    ОтговорИзтриване
  2. Както винаги- непредсказуем! Отлично е написано, благодаря ти! Хубав и топъл ден ти желая:)

    ОтговорИзтриване
  3. Ключа между реалното и сюрреалното. Пропускливостта между тях...така го усетих:)))
    Ще е :)))Хубаво!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  4. !!!,Желая ти хубав делник-празник.

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря ви за прочита, приятели! :)

    ОтговорИзтриване