25 януари 2010

Мъжът на жена ми

Автор на изображението: Jackie Mueller-Jones


Мъжът на жена ми –
боклук за контейнер.
Мъжът на жена ми –
слива за смет.
На Бог ли е верен
мъжът на жена ми?
Не. Най-вероятно
е верен на теб.

А ти Свобода си,
когато те мачкат.
А ти – тъмно его,
когато кълниш.
В ръцете на другите –
плаха играчка.
А в моите – празни –
прокълнат дервиш.

Мъжът на жена ми
не може без тебе.
Без нея е пусто
и някак – насън.
Но с тебе и в твоето
ложе прокрустово
е винаги вътре,
когато е вън.



16 коментара:

  1. Чудесно е!!!И мисля си... кому са нужни ненужните тесни ограничения...
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Без ограничения не може да има свобода :))

    ОтговорИзтриване
  3. :))) С две думи -ограниченията носят възможности :)))) Провокативен подход -съгласна:)))
    milone

    ОтговорИзтриване
  4. Правиш невероятно добра поезия!
    Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  5. Хареса ми, всеки има такива моменти понякога :)

    ОтговорИзтриване
  6. Чета редовно.Благодаря за прекрасна поезия:):)Лек и успещен ден!

    ОтговорИзтриване
  7. хаха, това е интересно, Мъжът на жена ми! Звучи ми малко Хиподилско, не знам защо така! Продължавай в същия дух! :)

    ОтговорИзтриване
  8. Продължавам :)))
    Само да не ме бие Светльо :)))

    ОтговорИзтриване
  9. За пръв път те мяркам из Пространството, харесваш ми :) деразй!

    ОтговорИзтриване
  10. До следващия танц като държани в клетка... :)

    ОтговорИзтриване