09 януари 2010

Няколко ноти


Запей ни онази песен,
която разплаква камъни.
Направи да е весела
вечерята ни по пладне.

Измисли ни убежище –
от онези – ефирните.
Утрото си омрежено
да не можем да вдигнем.

Да останем в утробата
на майка си и съня си.
Колко ни трябва до гроба?
Няколко ноти разкъсване.

Запей ни с узряло гърло.
Живи да чуем плода си.
И, току виж, сме се върнали.
Не, не плачи, не е късно.



9 коментара:

  1. "Живи да чуем плода си."
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. (thumb up), :)

    Как по друг да изкажа удоволствие от прочетени стихове

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти за вдигнатия палец, Вальо! :)
    Радвам се, че ме четеш.

    ОтговорИзтриване
  4. milone, на много хора това им се иска... Суета ли е, его ли? :)Любов ли?

    ОтговорИзтриване
  5. "Колко ни трябва до гроба?"
    Няколко ноти разкъсване".....
    ...няколко мига Любов...творения на мисълта,сърцето и духа...

    На Суетното его ли търсим образа или на Егоестичната суета?!!!:)))
    milone

    ОтговорИзтриване
  6. Най-добре е да намерим собствения си образ :))

    ОтговорИзтриване
  7. :)))Съгласна...по възможност в основата му Любов да има във всичките и измерения...
    milone

    ОтговорИзтриване
  8. много е силно!
    пък аз не харесвах рими ;)

    ОтговорИзтриване