05 януари 2010

В градината на цъфналите залези


В градината на цъфналите залези,
под клоните, премрежили звездите ни,
едно дете само се е наказало –
да си играе с времето на питанки:

Кога ще остарея като теб и аз?
Да чувам простосмъртните ти викове?
А времето рисува изгрев в бял контраст.
И отговаря: “Не, не питай!... Никога!”

Добре, не питам, няма ли да спреш при мен?
Тъй, както някой миг при някой Фауст, а?
“Зелен си, синко, виждам колко си зелен.
Ще ти изпратя дишане “уста в уста”…



14 коментара:

  1. Дълбоко...Времето възраст няма...
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Летейки в нета ровейки безцелно, попаднах тук, за миг поспрях и малко в твойте страници прочетох и малко в твоя свят аз постоях.
    Хареса ми полета на тойта мисъл ...

    ОтговорИзтриване
  3. Бяха зарзали, после станаха залези :))

    ОтговорИзтриване
  4. Стиховете както винаги са страхотни,картината към тях също!За много години ,здраве и творчески успехи ти желая!

    ОтговорИзтриване
  5. Нееее. "гАдината", бе човек

    ОтговорИзтриване
  6. Хе-хе :)) То туй ут ниграмотнус :)))
    Ще ми извади очите, ама не го виждам :)))
    Благодаря ти! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря, Силвия!
    Най-добри пожелания и от мен!

    ОтговорИзтриване