12 декември 2010

Екзорсизъм



Удавникът се хваща за сламката в окото ми.
А под клепачите му салът от греди пустее.
Подавам му ръка и се понасяме в дълбокото.
И всички ярки грехове превръщаме в пастелни.

В такива времена на мнима смърт и ритуали
се спуска кротък ангел по въжетата от нерви.
Дали ще разпознаем в него себе си? Едва ли.
Но знаем, че за първи път един на друг сме верни.


06 декември 2010

Пролука



Копая ров до този,
който ти ми изкопа,
за да съм в своя къща.
От другия надничат рози.

Прибързани и жълти
есенни слънца на припек.
А гладният декември
остатъкa от лято гълта.

Червенокоси сънища
нетърпеливо дърпат
завесите на празен ден.
Но още не е тъмно.

Лопатата мъждука
сред сдъвканите словеса
и търси към звездиците
пролука.


28 ноември 2010

Недовършено многоточие



Понякога мълчанието е вик
в дълбока земя,
от който само глухите тръпнат.
Ако животът бе такъв наркотик
като любовта,
щяхме да сме безсмъртни.

А той е недовършено многоточие,
глас на риба
в най-шумните океани.
И го живеем неволно или нарочно,
но все не достигаме
точката покаяние.

Кипят замразените градуси
в сърдечните термометри.
Превръщат кръвта ни в пара.
По масите гладни гларуси
пишат сонети.
А целият свят е гара.

Забравил съм вече
кой влак да чакам –
пристигащ или заминаващ.
Хлевоустието е вечност,
вавилонски придатък.
Разминаване за останали.

Преразказани мъдри притчи
за добри или лоши,
за бедняци, търгаши…
И нечуто, неуко, обичам те…
От всички хиляда и четири нощи –
последните три са наши.


25 ноември 2010

Нестинари

Изображение: тук

Не са от тук и гледат надалече,
очите си отворили навътре.
И всеки миг от кратката им вечност
е цял живот, преброден с тихи стъпки.

Докосват с длани нощната обител
на светлите си сънища наяве.
Оставят глътка вино недопито
за някой закъснял от път приятел.

Понякога поемат мълчаливо
към други светове отвъд звездите.
Но няма как сълзите си да скрият,
ако за връщане от там ги питам.

Танцуват с изгрева, преди да съмне,
с крила от верен вятър, нестинари.
Когато лъч любов от тях си тръгне,
нозете им премръзнали изгарят.


09 ноември 2010

Цветни пътеки



Белеят черните забрадки на жените,
останали сами пред сивите дувари.
И всяко лято е последно, всяка зима – първа.
Пресъхнало е речното корито.
Не им останаха сълзи. А някога бе пълно…
Не им останаха мъже. И само Господ пуши
в комините от Слънцето без филтър.
Не им остана вино за преливане.

Понякога децата им от чужди светове
изпращат гълъби. Или пък Облаче ле бяло.
В такава самота се раждат страшните вулкани,
които гълтат лавата си вместо хляб –
за да заселят хълмовете с внуци.
В такава самота и чайникът на печката просвирва –
единственият им локомотив към рая.
Какво ли зная аз за цветните пътеки на безкрая?...


08 ноември 2010

Архангелов репортаж



Разтроен между Дух и Отеца и Сина,
обикалям земята на грешните дни.
Разпиляват се гнили листа от смокини.
А на мен ми се струва, че дъжд вали.

Новините по всеки канал са еднакви.
И смъртта като лебед къса пресни треви.
От гърдите на майки капе кръв, вместо мляко.
А на мен ми се струва, че дъжд вали.

Миротворци погубват жени и дечица.
И претърсват за нефт планини и гори.
И ченгета са всички добри политици.
А на мен ми се струва, че дъжд вали.

В престарелия храм са се скрили владици.
Да ви кажа ли точно какво ги боли?
Еколози улавят маймуните с трици.
А на мен ми се струва, че дъжд вали.

През мъглата просветва любов за наивни.
И събаря светулки със звездни искри.
Философите давят живота във вино.
А на мен ми се струва, че дъжд вали.

03 ноември 2010

Светлините на сенките



Кафенето в Париж.
На път за Ванкувър.
Мълчим неподвижни.
Сенките ни танцуват.

Дворът на село
с разцъфтелите ружи.
Този разстрел
кому беше нужен?

Бялата пролет.
И черните червеи.
Дългият пробег
по късите нерви.

Твоите внуци
през други сезони
като капки в улуците
помежду си се гонят.

А земята една е.
От Канада до Банско.
По-нагоре е раят –
в който нямаме място.

И едничкото време
в оня светъл Ванкувър
ще покаже на сенките
дали си е струвало…


30 октомври 2010

Тигърът на любовта



“Това е историята за Томас Трейси, Лора Лути и тигъра, който бе любовта.”
Уилям Сароян


Това е историята за тигъра,
който беше пантера.
На него все не му стигаха
човешките измерения.

И не случайно нямаше пол,
и не случайно нямаше възраст.
Беше свикнал да му се молят.
И се криеше. И го търсеха.

Тревопасните антилопи,
лекомислените бизони,
по следите му тропаха,
своя Бог недогонили.

Той ги гълташе, без да мигне.
Само себе си не успя.
Това е историята на тигъра,
който бе любовта.

27 октомври 2010

Вяра


На rainy

При аутопсията ще открият
в кръвта ми сто процента вяра.
Не в някаква идея,
не в някой бог,
а в хората.
Причина за смъртта
ще е един от тях.



януари, 1986 г.

25 октомври 2010

Преди да изгорим




Преди да изгорим, опашката на слънцето ще хванем.
Ще стъпим върху облак и птици ще рисуваме до мръкнало.
И с шепа спомени ще пълним сладководни океани.
През гърло на вулкан ще слизаме в дълбокото на мъката.

Преди да изгорим, ще пием радост от узрели ягоди.
Ще люшкаме децата си в градинките на спрялото ни време.
Ще молим друг живот, преди от себе си да сме избягали.
Ще капят капки кръв върху ефирните пастелни акварели.

Преди да изгорим, ще можем да убием любовта си.
Ще търсим възкресения по чуждите изстинали планети.
Ще сбираме трохите по паркове от врабчовите маси.
А вечерта като светулки в къщите на слепите ще светим.

Преди да изгорим, ще вържем свободата си за стреме.
И с дивите коне по пустите полета ще препускаме.
Дали по този път е трябвало отдавна да поемем –
ще ми подскаже въгленчето по безмълвните ти устни.


20 октомври 2010

Пилигрими

Изображение: тук

Измамно боли красотата на формите,
пълни с празен мираж, тъй далече от къщите.
Когато кръжим по пустинните орбити,
всеки мах на крило, всяка стъпка е връщане.

Не знаем къде и кога ще замръкваме,
нито ден ли е днес, нито утре ще съмне ли.
С дълбоки игли си пришиваме кръпките,
в плитък пясък, до кръв и до гуша затънали.

И търсим любов посред сринати камъни,
дълго, колкото сън, кратко, колкото раждане.
Такъв ни е пътят към живите храмове,
дето сянка на Бог от предците е вграждана.

08 октомври 2010

Мъртви думи



Зелената река изтече.
Червената се къпе в злато.
Големите кафяви мечки
предъвкват корена на лятото.

А плъховете анонимно
във времето на зряла чума
разкъсват мършавото виме
на мъртвите отдавна думи.

Човеци с романтични маски –
площадни есенни смешници –
продават тук народовластие
срещу отрязани езици.

Какво да кажа мълчаливо
на впрегнатите във хомота?
Да емигрираме в Браила!
И после да убием Ботев!

05 октомври 2010

Бяла жаба



Как се сетих да потърся кучето,
вярното, прегазено от мен…
Всъщност, знам какво се случи.
Наказание. И престъпление.

Оживявах с моите измислици
някъде дълбоко под земята.
В този полувек на непростимост,
в зимите след краткото ни лято.

Любовта ли? Зная – не е тленна.
Нито се опазва с бягство.
Няма зъби. Тя е кротък пленник
на живота светотатствен.

Тази обич няма да отнемат
бесните, ухапали ме кучки.
Волната ми воля още пее
лебедови песни. И се учи

как да търси пътя през блатата
към единствената бяла жаба.
С лапички, опрени до стената,
неуверено и анжамбманно.



Това е само реплика на стихотворението на поетесата Християна Христова

Оригиналът е този:

Респект

Как се сети да потърсиш кучето,
вярното, прегазено от теб -
сякаш нищичко не се е случило,
сякаш не изтече полувек...

Оживя във някаква измислена
негова хралупа под небето -
полуглухо, полусляпо - стиска
лапичка, опряна до сърцето...

Знаеш ли, че любовта е тленна -
и се защитава с бягство -
а в зъбите й отровно зрее
нещичко горчиво и опасно...

Тази обич вече не е твоя.
Хапан ли си някога от куче?
Теб и волната ти воля
на респект ли да научи?

04 октомври 2010

Жълта шапка с червени ботуши



Прегоря от очакване слънцето
и потъва в червения залез.
Но през своите дълги безсъници
всяка нощ със смъртта ще пролазва.

Ще се втурва в сънливите утрини.
Ще събужда прозорците тихо.
Ще ни спуска с лъчите си люлките.
И ще пише по пясъка стихове.

А морето с вълни ще изтрива тук
остарелите в полет безсмъртия.
То обича така – без сълзи и звук –
към безумна любов да ни хвърля.

Няма сила, която да върже пак
лекокрилия кораб за пристан.
Сляпо слънце се моли на бог и бряг –
да остане в живот до поискване.

Ще изригне и после ще тръгне там,
накъдето провиждат очите.
Пак ще топли прощално земята, знам,
по която умират мечтите.

То не знае, че в изгрева няма храм,
в който слепи звезди да се сгушат.
Празно слънце, изсмукано грам по грам.
Жълта шапка с червени ботуши.

02 октомври 2010

Фокстрот за милиони

Картинка: тук

Тя се гмурва във вятъра и лети в океана.
Преследвачите с мокри езици я бранят.
Съгледвачи слепеят, сеирджии пролайват.
В тази суша удави се първата врана.

После гълъб остана сам с маслинова клонка
при една гълъбица (случайно избрана).
Няма връщане, няма го корабът-дойка.
А лисици танцуват фокстрот за пиано.

Думка тъпан в безлюдното село и вълци
панаирно надуват за овцете балони.
В тази суша угасва и бедното слънце.
А лисици танцуват фокстрот за милиони.

01 октомври 2010

Петър Чернев ЗАКЛИНАНИЕ



Музика Петър Чернев
Текст Миряна Башева
Аранжимент Янко Миладинов

1975 г.

29 септември 2010

Четири минути в рая



На една от жените ми

Четири минути в рая –
колкото едно танго.
От началото до края
бяхме четири в едно.

Бог, любов, живот и длани,
вплетени в кълбо от прах.
За разплитане бе рано.
Късно бе за студ и страх.

Четири минути пълни
със събуждане и сняг.
С летен дъжд, напивал дълго
сухия от стъпки праг.

Четири минути стигат
до сърцата и отвъд.
Но накрая бяхме трима –
аз без теб и ти без смърт.

Поздрави на Светла, която има дарбата да танцува

28 септември 2010

Климати



Отива си последната любов.
След нея тръгва циганското лято.
И с котката, безшумно, по пантофки,
ще търсят дом, нагоре от земята.

Оставиха накъсани криле.
Оставиха сълзи от смях и болка.
Дали след тях оставиха небе?...
Какво пък? И какво пък толкова?...

Нали и зимата от страх е южна?
Нали и климатът обича изневери?
Кълвачите умират да ги слушат,
когато чукат, червей да намерят.

26 септември 2010

Евфемизми



Циганинът не е ром.
Робството не е присъствие.
Подлостта не е закон.
Вярата не е покръстване.

Кражбата е просто кражба.
(Присвояване е друго).
А смъртта ни е прераждане
колкото токата – фугата.

Лихвата не е отплата
за направено добро.
Тя е кървавото злато,
позлатило нечий гроб.

Любовта не е измама
от приятел или враг.
Нито курвата е мама,
нито слънцето е брат.

Хлябът вече не е пита,
месена с добро сърце.
А животът ни е скитник,
плюшено мече уцелил…

24 септември 2010

Математикът




Той нямаше нужда от музи.
Той имаше точна наука.
По хорди и хипо-тенузи
вървеше от тука до тука.

Най-краткия път бе намерил
(тъй, както пътувал с метрото)
от Марс до самата Венера.
И в нейната орбита кротнал.

Обаче Венера (Василка)
била, меко казано, твърда
и дъвкана дълго костилка…
Та, Марс (Михаил) не помръдвал.

Тогава се случило чудо.
Явил се самият Спасител!
Войник бил в триъгълник “Грудово,
Звездец, Елхово” и попитал:

Ти, Мишо, обичаш ли Вася?
Защото на мене ми пасва.
Науки, звезди, педераси…
Виж – аз съм от другата каста…

Какви са тез думи и мисъл?! –
отвърнал му нашият Мишо.
Я, майна, по пътя върви си!
Ти тук си тотално излишен!

Така ли, а твоята муза
без хорда как стигна до тука?
Копай си без мен кукуруза.
Когато си вън, ще почукам…

23 септември 2010

Болница в глухия град



Тайните твои терзания.
Явните мои мечти.
Снежни медузи сред залива.
Лятото някой изтри.

Бедни са тук акварелите.
Водни боички в море.
Тичат след късно узрелите
есенни цветове.

Късат стебла водораслите.
Вечно зелени кървят.
Вятър танцува по масите.
Търси през зимата път.

В тези добри измерения
ние сме майка и брат.
Пролетен вик за спасение.
Болница в глухия град.

22 септември 2010

Talpa levantis



няколко дни
преди последния
виждаш
че си била обичана
няколко дни

виждаш
че си живяла
няколко дни
виждаш
че не си сляпа

тогава
е късно за поглед
а още по-късно
за връщане

няколко дни
преди последния
мислиш
ех да имаше слънце

бог неслучайно
зашива клепачите
на къртиците


21 септември 2010

Съществително



Вода, сълзи, и кръв, и вятър.
Маслини, юг, земя, поличби.
Кресла, кокили, стълби, стряха.
Жена, дете, целувки, личност.

Родина, род, мечта, реалност.
Добитък, куче, котка, нежност.
Истории, лъжички, давност.
Очи, лица, крака, надежди.

Любовници, съдби, ракия.
И врагове, и промеждутък.
Проблясъци по икиндия.
Мъглявини, условност, глупост.

И непрогледност на светулка.
И самота от романтичност.
Щурец, живот и мишка в дупка.
Глаголът, който те обича.

17 септември 2010

Цвете, рисувано с камък

The Sky is the limit Painting by Elena Shideler

Не видях това цвете, нарисувано с камък.
(Върху сивите плочки тъкмо бе заваляло).
И го стъпках с обувки, за някъде тръгнали.
Детски вик ме накара да спра, да се върна и…

Да ме пита хлапето с най-добрите очички:
Ти, дете ли си още или някакъв чичко?
Светъл гръм в този миг ни разцепи небетата.
То пое към безкрая, аз към къщи закретах…

13 септември 2010

Белият кон



С този кон не се тръгва на път.
Този кон е удобен за връщане.
С черен – лесно се стига отвъд.
Бял – какво да го правиш – прегръщаш го.

Той не вие по луди луни.
Както черните верните кучета.
Той се смее, когато боли.
И кърви сред сърцата отключени.

Този кон си отива оттук.
А отдавна бе време за връщане.
Тихо литва нагоре. Без звук…
И – какво да го правя… Прегръщам го.


31 август 2010

Пенсионираната балерина

Автор на картината: най-добрият приятел - Валери Костов

Вратата ѝ олющена
отдавна е разказала
на всички просяци
за странния Албрехт на Готие.

Едно плакатче от “Жизел”
виси като парцал
във вътрешния двор
на вечността.

Една антична ваза
с изсъхнали цветя
живее времето
в лилави измерения.

В кутия от “Житан”
събира любовта
от мъртвите любовни
посетители.

Дошло е времето,
в което да танцува
на сцената пред Бог,
за да Го смае.

И ще Го чака зад кулисите
да влезне
с букет от живи незабравки.

Лабиринтът на оцелелите

Художник: Роб Гонсалвес

Всеки си има свой лабиринт,
но никой от нас не знае
какво ни чака след дългия спринт –
сиренце или Минотавър.

И търчим, и се жулим в стените
(добре, че отгоре има небе).
И откриваме вече откритото
от отдавна живял левент.

По завоите остри се блъскаме
и понякога оцеляваме.
И мечтаем за Златната гъска
(в краен случай – за слава).

И добре, че кръвта ни във вените
има опции за любов
към четвъртите измерения
и към бавни отрови.

За да стигнем последната клетка
и да видим, че там няма нищо.
Само Бог – със сигнална жилетка –
оцелял като въглен в огнището.

29 август 2010

Не стареят мечтите


Не стареят мечтите.
И не стават по-мъдри.
Нямат бръчки и бели коси.
Като сън по вълните
ни отнасят задълго –
там, където морето не спи.

И играем с делфини
и със слънчеви нимфи
в оня свят, в който пак сме деца.
Лудостта ще премине,
но остават инстинкти –
като захар в солени сърца.

Не стареят мечтите.
Само ние младеем
в тихи къщи сред шумен пазар.
И живеем с орлите –
и богати, и бедни.
И за още – подхвърляме зар.

В кратка обич ни люшкат
изтънели пространства,
от които при изгрев боли.
Пойни птици ни слушат
и поемат към странство.
През април ще се върнат, нали?

Не стареят мечтите.
Със смъртта си играят
в този смешен и тъжен живот.
Побеляват косите
и сърцата изгарят.
Млада ябълка ражда ни плод.

24 август 2010

Сатир

Художник: Моят приятел Boris Wolf


Той е влюбен в шегите и виното.
На рибарите мъти водите.
И по хълмове ходи – малинови.
И раздава от лунната пита.

И с душите мълчи по задушници.
И крещи с оскотелите влъхви.
И настъпва опашки на гущери.
Като шепот в косите пролъхва.

Той е дребно на вид изкопаемо.
Но с огромно сърце галопира.
И разкъсван от кучешко лаене.
И събран в седем струни на лира.

И прогонен, и чакан по пирове.
През деня и нощта се преражда.
Да изгаря в тревите изстинали.
И да маже сърцата със сажди.

Той не иска да падне в отплатата.
Той не иска след обич да стане.
Още вярва в сълзи и в приятели.
И се смее над своите рани.

Но когато се сблъска с подобие.
На човек или Бог, губи памет.
И потъва в полетата, ловните.
И спасените жертви удавя.

И се моли на хищника в себе си.
Да прости оредялото време.
И с ръцете си топли омесва ми.
Хлебородно въже, да ме вземе.


15 август 2010

Богородица

Художник: Leonardo Hidalgo

Сама си сред тълпата на пазара,
загърната в небесния покров.
Минаваш край играчите на зарове
и спираш пред търговец на любов.

И в хорските очи се вглеждаш топло.
Събираш в длани земните ни грижи.
Достигнала до дъното на болката,
се питаш кой и как обича ближния.

Дали са ни простени греховете,
в които всичко свято е на кръста?
Защо помръква погледът ти светъл,
преди да се превърнем в шепа пръст?

Сама си сред тълпата и разстилаш
небесния покров, за да ни пази
от нас самите – лутащи се скитници –
между любов, надежди и омрази.

Сълзите ти за нас са, Богородице.
За грешните, които губим пътя.
И винаги смирено в храма молим се.
А после пак разпъваме сина ти.


29 юли 2010

Когато за тебе се моля


Когато от устните пие нектар
пчела, пожълтяла от скитане,
когато зелени очи на лоза
ме късат от сухите корени,
когато кръвта ми прелива сама
и пълни напролет реките,
тогава си спомням, че тук си била,
тогава за тебе се моля.

Когато дърветата свиват корони
и есен приижда в душите,
когато изпръхват в тревата нозете,
но още е рано за полет,
когато щурците със зимното вино
препълват хамбарите житни,
тогава се скривам в косите ти летни
и тихо за тебе се моля.

Тогава стрелките на спрялото време
те пускат за няколко мига,
тогава дочувам смеха ти отгоре
и мълком се вглеждам през клоните,
тогава антрактът в играта на смърт
за девет живота ми стига,
тогава намирам към себе си път,
когато за тебе се моля.


27 юли 2010

Вали над стъпилите на върха



Вали над стъпилите на върха.
А в равнината
върху листа от дюля
мореплаватели
към по-добрия свят пътуват.

Когато стъпят на брега,
ще разпознаят
захвърлените раници на своите деца
в подножието
на звездите –

където и до днес
вали над стъпилите на върха.


26 юли 2010

Пън

When The Wind Blows

Този летен разгърден луд вятър
всеки ден сам си търси белята.
На девойките роклите вдига
и ги хвърля в дискретни интриги.

А пък аз съм закютал в камината
на семейния спомен за зимата.
Кой каквото си търси, намира го.
После духва на път през комините.


22 юли 2010

Разкажи ми игра


Заведи ме зад хълма при залеза.
Разкажи ми игра неразказвана.
Трополят в прахоляка копитата
на светите води, ненапитите.

А разпятия литват в небетата –
да си търсят земите, отнетите.
Разкажи ми играта, любовната
с простосмъртната стръв, незаконната.

Стъпват тихо на пръсти свидетели.
Дебнат своите жертви, проклетите.
Мъртви съвести скрили сме в пазвите.
Няма как от любов да ни пазите.

Нека пият мъжете по кръчмите –
преследвачи на хляба измъчени.
Разкажи ми играта си искрена.
И върни се при него – пречистена.

19 юли 2010

Сеячки на Нирвана*

A Apple Eve and a Snake Painting by Ruben Flanagan

Ти го караш да вярва на всяка лъжа.
Аз му сбъдвам кошмарните сънища.
Ти го сваляш от рая с ефирна тъга.
Аз му сплитам венците от тръни.

И когато се случи
да захапеш опашка,
ще се моля за твоя живот.
Ти змия си, аз кучка,
а мъжете са страшни.
Те не носят в утробите плод.

Ти пълзиш и се криеш под камък и грим.
А зъбът ти е пълен с отрова.
Да налеем от нея на моя любим!
Аз съм ябълка, ти си ми корен.

И тогава ще можем
да засеем с Нирвана
редовете на земния род.
Ти си моята кожа,
аз съм твоето рамо.
Ние носим в утробите плод.


------------
*Нирвана - букв. "угасване" (на страстите и желанията)

16 юли 2010

Идиот



Блъсках главата си в острите ръбове.
Вечер се свивах в един от ъглите.
Спъвах се в думите – глупав и кръгъл.
После – глухарче без корен – политах.

Сам се направих от книга на Дарвин.
Сам си задавах въпроси без отговор.
Някакво болно от страх оригами.
В някаква джунгла без никакъв Бог.

Сам си нагъвах хартиени Еви.
В ласкави зими и в празни лета.
Плувах в течения – десни и леви.
Както се плува в живот след смъртта.

Докторе, чуй ме, махни санитарите!
Виж си ръцете – отдавна са вързани.
Аз съм душата ти – в тяло на гарван.
Тръгвам – отломки от рая да търся.

13 юли 2010

Хората имат голяма нужда


Хората имат нужда от Хитлер,
от Калигула и Борисов.
Хората имат нужда от кликове
върху комплексите си – до втрисане.

Хората имат нужда от Буш,
от Гевара и Берлускони.
Имат нужда от тежък ботуш
върху шиите си поклонни.

Хората имат нужда от Сталин,
от джуджета и от Снежанки.
Имат нужда да поостанат
с пресен допинг върху лежанките.

Хората имат нужда от обич,
която продават за сливова.
Цвилят детските дървени кончета.
Цвилят и си отиват.

10 юли 2010

Любов, чай и молитва


Л(юб)ов

Два паралела се пресякоха
пред смаяните погледи
на правите меридиани.
Науката се изчерви.
Настръхна климата.
А ловната дружинка
нахрани с хляб и вино пъдпъдъците.

Ча(ка)й

Някой следобед
в късните сенки
сам да се чакам
ще ме намериш
В празните думи
в дългия поглед
в бавното време
съм се заселил
Нищо не питай
слушам земята
пуснала корен
в диви къпини
Тук ще остана
колкото глътка
в сухото гърло
на вечността

(Мо)литва

Литва старият гарван
с тежки крила
и се моли
никога повече
да не стъпи.


07 юли 2010

Сбъдна се пророчество на Нострадамус

Пророчеството:

Когато отдавна е минало времето
на воеводите и хвърковатите чети,
но свободата все още си дреме
под феодалния си обков,

просто момче ще запее химни
за прости момчета.
И ще се къпе във вино
и всенародна любов.

Научното доказателство:



Б.а. Момчето не е виновно. Както е видно, то е просто момче. За да няма двусмислици, искам да поясня, че просто е момче. Което всеки (дори всяка партия) може да си купи от пазара за момчета. Не мога да не поздравя вдъхновилите го други момчета – великите български творци, мастодонтите на културата, Евтим Евтимов и Тончо Русев, които са имали невероятната смелост не само да родят хитовото парче, но и да се подпишат като автори където трябва.
Бойко, Цецо, и вас поздравявам като вдъхновители на вдъхновените. И създатели, и вдъхновители, всички вие обезсмъртихте не само българската милиция, пазеща ни от онези, които лазят пред лъжата (без да може да опази единствено самите автори), но и думите на Недялко: “има ли мисъл, има ли чувство, само тогава става изкуство”.

П.П. Не знам защо, но като слушам музиката, текста и изпълнението, си мисля, че от момчетата единствено Веско е взел присърце поръчката и се раздава (както винаги) безапелационно. Евтим и Тончо биха могли повече да се постараят, макар че са вложили всичко според моментните си способности. Все пак, ако следващата поръчка е не за България и МВР, а за ГЕРБ и България, съветвам ги да подходят с повече отговорност както към Първия партиен и държавен ръководител, така и към зашеметения от успехите Му електорат.

04 юли 2010

Най-добрият човек


Най-добрият човек сред маймуните
е маймуна.
Най-добрият човек сред жените
е мъж.
Най-добрият човек сред комуните
е комуна.
Най-добрият човек (според Бърнс) не е Джени,
а ръж.

Най-добрият човек (според Чехов) е призрак,
някак длъжен да е красив.
Най-добрият човек сред добри политици
е най-добрият подлец.
Най-добрият човек, според мъртвите,
е приятелят, още жив.
Най-добрият човек сред човеците
е най-добрият мъртвец.

29 юни 2010

Петият сезон


Този сезон е за други вече.
Този сезон не е моят.
Посред понятията отвлечени,
между звезди и копои,

през бункери и през клетки,
под път и над път към ада,
този сезон е петият –
последният от насладите.

В него ръце си пускат
повелители на вселените.
В него смъртта е изкуство
от високите им подземия.

В този сезон останахме –
шепа от пет-шест милиарда –
мравчици между дланите
на гардовете на дявола.


25 юни 2010

Хомосексуалният фашизъм

Статия от Versus – блог за различно мнение


* Публикувам статията със съгласието на автора, като се надявам читателите, които се вълнуват от темата, да споделят мнението си.


Случвало ли ви се е да заявите в интернет пространството, че според вас хомосексуализмът не е приемлив. Пробвайте! Тутакси ще ви се нахвърли банда хомосексуални талибани. Реакцията им е като заучена по учебник.

Първа фаза

Ти си с предразсъдъци, в кой век живееш?

Втора фаза (ако упорстваш)

Ти си нацист/ привърженик на Расате/ хомофоб/ хейтър (ако си по-деликатен, си криптохейтър).

Трета фаза (ако още не си се засрамил)

Ти си скрит гей и те е яд, че нямаш сили да го признаеш.

Предполагам, че гейактивистите преминават през някакви семинарни обучения, иначе не мога да си обясня защо всички следват същия алгоритъм неотклонно.

Имало е време, когато хомосексуалистите са били дискриминирани. Това е безспорно. Самото им съществуване е било наказуемо. Днес хомосексуалистите имат равни права и дискриминацията им в развитите страни е вече история.

Сега обаче хомоактивистите си връщат за времената на дискриминация с тормоз над всеки, който не счита хомосексуализма за нормален.

Приемливо е да считаш например консервативното християнство за ненормално.

Приемливо е да считаш консервативния ислям за ненормален.

И не само в областта на религията. Приемливо е, примерно, да считаме чалгата за ненормална.

В областта на сексуалността, е приемливо да считаме зоофилията за ненормална, при все че, формално погледнато, никому не вреди.

Но ако считаш хомосексуализма за ненормален, тогава вече ще имаш проблем и може да станеш жертва на своеобразно аутодафе.

В Европа все повече назряват белезите на този нов вид фашизъм.

* През 1995 година шведският свещеник Ейк Грийн беше изправен пред съда заради проповед, в която изложил библейската позиция, определяща хомосексуализма като нечистота. Слава Богу, този съдебен процес не доведе до осъждането на пастора, но той беше сериозен сигнал за това докъде се стремят да стигнат хомосексуалните радикалисти.
* В Обединеното кралство беше въведено задължително обучение за учителите, провеждано от гейактивисти, в което преподавателите да бъдат „просвещавани“ в нормалността на хомосексуализма. Британски учител, след като посетил такъв курс, протестирал с писмо срещу агресивното налагане на мнение и бил тутакси отстранен (линк) .
* Мис Калифорния 2009 Carrie Prejean бе лишена от титлата си, понеже на конкурса „Мис САЩ“ се изказа скептично за гей-браковете. На въпрос на гей член на журито дали трябва да бъдат легализирани гей-браковете, тя отговаря:
„Well I think it’s great that Americans are able to choose one way or the other. We live in a land where you can choose same-sex marriage or opposite marriage. And, you know what, in my country, in my family, I think that, I believe that marriage should be between a man and a woman, no offense to anybody out there. But that’s how I was raised and I believe that it should be between a man and a woman.“

* Отговорът и не съдържа никаква омраза, тя подчертава свободното право на всеки да избира. Накрая съвсем деликатно изказва мнението си, че бракът според нея е между мъж и жена. Тази „дързост“ и коства титлата.
* В България хомосексуалните активисти също прилагат целенасочен тормоз над всички, които считат хомосексуализма за ненормален. И не само. Автори на учебници са притискани да включват промоция на хомосексуализма. Езиковеди са притискани да премахват думи от речниците. Оказва се натиск хомосексуалната култура да се промотира в училище.

Това са белезите на това, което може съвсем аргументирано да бъде определено като хомосексуален фашизъм.

Трябва да се отбележи, че хомосексуалният фашизъм не се явява реакция на всички хомосексуалисти. Повечето от тях живеят добре интегрирани в обществото, без да натрапват на околните различността си. Тези, които налагат хомофашизма, са гей-активистите. Принципно, почти всеки вид активизъм е уродливо и крайно явление. Но когато се цели разправа с несъгласните, положението би следвало да се обяви за опасно. Идеологията на този нов феномен е реакционна. Тя се аргументира с дискриминацията на хомосексуалистите в миналото и цели налагането на ответна дискриминация към всички, които имат възражения срещу културата на хомосексуализма.

Хомосексуалният фашизъм все по-рядко се бори срещу насаждането на омраза и против агресията срещу гейовете. Жертви на тази нова идеология вече стават обикновени хора, нямащи нищо общо с подобни крайности, а защитаващи традиционните ценности.

Накрая искам да завърша с

Моята лична позиция.

Аз съм против (и винаги съм бил) срещу всякакъв вид агресия и дискриминация. Всеки има право да живее на тази земя и да е свободен в действията си, дотолкова доколкото не нарушава свободата на другите.

Например аз съм християнин, но приемам правото християнството да бъде обявявано за неприемливо за който счита така, както и правото на другите да критикуват моите убеждения и начин на живот, също така правото им да ги считат за ненормални.

Точно заради признаването на това право на другите да критикуват моите ценности, аз приемам за редно да имам реципрочното право да правя същото. Не е ли това демокрацията и свободата на словото? Правата би следвало да са равни за всички. Както и границите.

Тормозът (словесен и физически) над разсъждаващите различно следва да се счита за недопустим както от едната, така и от другата страна на барикадата.

Подпишете Петиция срещу натрапването на хомосексуализма

Владимир Буковски: Гейове и феминистки превзеха властта. Започна нова Оруелска епоха
------------------------------
За тези, които не са имали възможност да присъстват на гей-парада - любопитен репортаж от
блога на MadWizard

20 юни 2010

Отвисоко

Bluebird With Worm


Над покриви и капандури,
над проиграни реверанси,
над всички чули-недочули,
над сродници и тук, и в странство,

над великани и джуджета,
над баби-яги и снежанки,
над мравки, към върха закретали,
над котките на кака Станка,

над собственото си безсмъртие
и над смъртта на всичко живо,
и над къртиците, разкъртили
и въздуха ни, който имаме,

над побелелите въпроси,
над делничната арогантност,
над малкото, които носят
на многото греха на пластове,

над мен и теб, мой сине, майко,
над скрилите сълзи бащици,
над яхтите и таратайките,
над черния хайвер и триците,

над нощните чаршафи временни,
над постоянството миньорено,
над любовта, за малко бременна,
над плодовете и над корените,

лети и гледа от високото,
отдавна тленното прочел,
и ми намига синеоко
стар червей в човка на врабче.



02 юни 2010

Събирачът на сърца


Носи сърцата си в раница
и в безтегловен каданс
крачи по тънката граница
между живот и шанс.

Утре ще стисне облака,
жадните да пои.
И ще окъпе в локвите
врабчовите глави.

Късчета непотребни
вади от кофи за смет.
И чете междуредия,
и е клошар наглед.

А днес ме среща и пита –
нещо да си загубил?
Ето, в небе увито,
твоето – между другите.


30 май 2010

Борис Христов отказа нашийника на политическите помияри

В опитите да прикрие културната си импотентност, властта винаги е имала афинитет към обграждане с придворни шутове, избрани измежду ярките личности. Разбира се, ефектът от това е утвърждаване на политическото влияние сред онази част от поданиците, които все още са запазили способността да мислят не само с долните две трети от тялото си.

Борис Христов отказа “високото” държавно отличие и в моите очи стана още по-висок.

Много бих искал тези, които приемат нашийниците, да помислят дали не стават съучастници на провеждащите геноцид срещу собствения си народ в собствената си родина.

Искам и да изправя една стълба, по която да достигна ръката ти, Борисе, и да я стисна.



27 май 2010

Еленино хоро



Видях ги да мачкат тревите с копита.
Във фракове косове гайди да дуят.
Кълвачи стар такт в днешен ритъм да вплитат.

Но нямаше кой да ги чуе.

И аз оглушах от гласа на рогата.
Замаян зад храста на хвърлей приклекнах.
Тогава – с езиче – от обич крилато –

ме близна самата Еленка.



22 май 2010

Ексхибиционизъм

1. Баща съм на три деца, които все още са в България.
2. Не зная дали имам жена, но в този живот не обмислям смяна на пола си.
3. Като дете запалих семейната къща, обаче гасителите бяха по-бързи от намеренията ми.
4. От онези помияри съм, които лаят, без да хапят.
5. Ама мога и да хапя.
6. Имам един истински приятел, който не ме е предавал никога.
7. Вярвам в доброто, каквото и да означава това.
8. Не съм сигурен, че Бог вярва в това.
9. От 7. и 8. следва, че съм глупак.
10. Винаги съм се заблуждавал, че размерът няма значение.
11. (бонус) Няма значение.

-------------------------------
С любезното съдействие на tiburon
и с безброй извинения на Nightwish El , Lana , BladeDayBreak
и Кръстю :)
Ако съм пропуснал някого, да свирка :)


-------------------------------

Пък, ако се престрашат, да се включат
Галя , Сандо , Пешо , Емо
и Иносказателката :)


17 май 2010

Гробарят на души

Художник: Виктор Васнецов


Копае дупките си по високото
и псува философите от изтока.
Парцелът му се пука от ентропия,
но вярва на небесните разчистници.

Бутилката абсент му носят живите –
прелива с нея пресните си спомени.
А долу слънчогледите по нивите
едно неуловимо слънце гонят.

Не се страхува вече от живота си –
отдавна е населил промеждутъка.
Разцъфват като кръпки празни лотоси,
но днес не му е времето за лутане.

Поканих го да ми попее песните,
с които са го кърмили горгоните.
А той от стъпканата кал омеси ми
причастие. И после ме прогони.



15 май 2010

Еклектика



Прозорецът на моята веранда
наднича в нейната градина.
Не хвърля камъни. Мъгливо пладне е.
И стига ми, че днес я има.

Пердето антикварно е извезала
прабаба ми през турско робство.
Узрели дини спукани се плезят
и в чернозема търсят моста си.

Прозорецът на моята веранда
говори вавилонски диалекти.
Да го затворя, още му е рано.
Това, деца, нарича се еклектика.



14 май 2010

Динозавърът Миша и Мурзилки



Поздрав за всички гости на блога :)


13 май 2010

Честит Имен ден на ламята Спаска!

Изображение: България Таймс


След като юнакът Горби
отсече живковата главичка
от съветското вратле
на българската сейв-ламя,
на нейно място поникнаха
жаннедовиденови,
ванконеобезкостими,
сакскобурггорски,
дмитриевичоостанишеви
и други подобни
чичкови червенотиквеничковчета.
Повечето от тях
само се преструват на заспали.
Не само Онази Глава,
която към днешна дата
се прави на будна
и бойкоспасителна,
а и нейните двайсетикусургодишни
дружки днес
имат имен ден.
Спасибоотносителен поздрав
на всички спасителни ламски вратове
в очакване
на следващо никнене!

От спасените.



11 май 2010

Бягство



Най-хубавото на самолетите, влаковете и корабите е,
че те пренасят на по-добро място.
Там се сбъдваш за миг,
после пак си човек.
Най-хубавото на летищата, гарите и пристанищата е
гъмжилото,
в което се срещаме и се познаваме.
Най-хубавото на гробовете е,
че могат да бъдат тук
или по-надалече.
Най-хубавото на бягството е
завръщането.
Най-лошото е, когато след всичко това,
видиш огледало.



06 май 2010

Неродена песен



Кърпена мечтица
Циганска забрадка
Вятър я отнесе
Лесно се пилее
Ужким се събира
Неродена песен

Милна му е, майко
Подир слънце тича
Планина юначе
Било си преваля
Край речица слиза
И на гайда плаче

Горо ле, върни му
Вечер да ги гльода
Момини очинки
Пее и отлитва
Къмто росна утрин
От чинара чинка



04 май 2010

Ехидно

Изображение: тук


Небето падна си в полето.
Ехидната не е животно.
Тук генералски междуметия
забиват кортик.

Ехидната е философия –
на тиква, колкото каручка.
На пепеляшките пантофките
ехидски учат.

Едно унило таралежче
се мъчи смешно да се ежи.
Дай, Бате, дребно жълто левче,
вместо копнежи…