Любовният живот на вятъра

Недорисувана, неписана,
си тръгна като топла котка.
С недоизречена походка.
Загърнала на завет мисли.

Но той я дебне, гръб извива.
Просвирва южните си струни.
Потъва в северните руни.
И спира в клоните на слива.

Добави в Svejo

Топла смърт

Жарък вулкан през зима.
Светла звезда сред нощи.
Тихо подрежда климат.
Сбъдва прогнози лоши.

И с косата си тъпата.
И с очите си – въглени.
Плаши гаргите скъпите.
И ме топли на тръгване.

Схлупена под качулка.
Крие зад Бога поглед.
Слънчева бяла булка.
Гледа ме все отгоре.

И с косата си тъпата.
И с очите си – въглени.
Плаши гаргите скъпите.
И ме топли на тръгване.

Добави в Svejo

Камък

Надалеко ме хвъ̀рли.
Над реки и пътеки.
Виж, не ставам за кърлинг.
И така е по-леко.

Да летиш без крила е
като падане в нищо.
(Долу кучета лаят –
птици-жар над огнище).

Но нали съм на хвърлей –
камък в чужда градина.
Някой все ще ме върне.
Пак край тебе ще мина.

Като памет кристална,
надживяла страстта си.
Виж какво ми остана –
две крила за оттласкване…

Добави в Svejo