29 юни 2009

Анатомия на завистта


Имаш си устни грапави.
Имаш си вени сини.
Гласни струни, прегракнали
в бесен гняв от безсилие.

Имаш ръце стопръсти,
стиснали многогърлия.
Ти и Христос на кръста
разпна. И камък хвърли.

Някой ден аутопсия
някой на теб ще прави.
Пътят през тебе мост ли е
в страстните земни нрави?

Или е тайно вглеждане
в моето едносърдие?
(Скалпел скърца и реже
нечие прясно гърло).

А по-надолу – във времето –
щом ти отворят ребрата,
няма сърце да намерят –
само от жлъчка екстракта.

Тичай с краченца каменни.
Мачкай с железни ботуши.
Аз и не бягам – рано е
днес да ме изтърбушваш.


26 юни 2009

Мафиотското порно БЪЛГАРИЯ


Мафиотско порно. Това е жанрът на филма, в който така нареченото общество в България играе ролята на статист.
Вгледайте се в мутрите на влиятелните “бизнесмени”, политици и олигарси. Какво прочитате по лицата им?
Какво ви говори арогантното им поведение и нескрито презрение към “плебеите”? Плебеите сме аз и ти. И нашите близки и приятели. Ролята ни в този филм не е на обикновени статисти. Ролята ни е на статисти-престъпници. Не осъзнаваме ли, че търпимостта ни е престъпление? И то от най-ужасните. Защото не е съизмеримо с ограбването на застрахована банка. А е кражба на нашия собствен живот, на бъдещето на собствените ни деца. Ролята ни е на статисти- проститутки.
Статични сме, докато главните герои ни “оправят”. За 800 дни или за няколко пъти по 4 години. (Пропуснах да спомена, че филмът е онлайн сериал). Не ни пука дали не сме се превърнали в декор. Не ни пука операторът дали ни хваща в кадър или не. Не ни пука режисьорът на пулт какво изрязва от нас. Важно е съучастието ни. Важното е, че ни плащат за търпението. С какво? С възможността да сме живи? С имената ни, изписани във финалните надписи по надгробните ни камъни?
Малката особеност в този спектакъл, която или не забелязваме, или не искаме да забележим е, че не само можем да избираме собствените си роли, но можем да сменяме жанра на филма. Не го правим и единственото логично обяснение е, че ни харесват и филмът, и ролите ни в него.


25 юни 2009

Днес е кога?


Пием очите си чаени.
Падаме в зъбести спомени.
Вием в съня си отчаяно.
Палим в пустините огън.

Жива вода не достига ли?
С глътка любов се задавяме.
Правим от бъдеще минало.
И от вулканите – лава.

Днес е кога – и не питаме.
Нито къде сме и как ли сме.
Стига ни гмуркане в плиткото.
Плячка сме в клюна на гларус.

Малко ли, много ли трябва ни?
Все е едно – доживотно е.
Чужди вселени заграбваме.
Кръвният атом е откуп.

Тъй и до днес неразбрани сме.
Не от любими – от себе си.
Днес е сега. И покланям се.
Пред остарялото време.


Не само да ревем за цица, но и да хапем!


Реакцията ми е на прочетено мнение, че добре би било бизнесът да бъде национално отговорен.
Понятието "национално отговорен бизнес", според мен, е оксиморон. (Като "смешен плач", например). Доколко беше национално отговорен петролният бизнес на Джордж Буш в Ирак? Бизнесът няма как да е национално отговорен, понеже се ръководи от правила, различни от национално отговорните. Това съвсем не е мое "комунистическо" твърдение. По-скоро самият бизнес няма никакъв интерес от "националната отговорност". Още по-малко от социална такава. Тук като коректив е ролята на държавата и обществото. Чиято роля все по-осезателно се превръща в утопия. Олигархията реално управлява. Не само в България. Дори бих казал, че случващото се у нас е функция на глобалните обществено-политически процеси. Нашето противопоставяне може да доведе единствено до това зависимостта ни от олигархичните интереси да е по-поносима и по-малко болезнена. Което никак не е малко. Останалото (бездействието ни) е сами да се водим на заколение. Поне като начало бих се позовал на този пример: преди бебето да заплаче, майката (собствената му майка), не му дава цицата. Колкото и да не ни се иска, в положението на бебе сме, на което майката (държавното управление уж избрано от нас) не дава цица. Не - бихте казали - не сме бебета, можем сами да си набавяме мляко. Хубаво, набавяме си го с труд, но ни го крадат. "Майката" ни го изпива...
Много далече съм от идиотската мисъл, че държавата трябва да се грижи за нас. Но нека направим така, че да не ни пречи. Държавата не сме ли ние??
Убежденията ми не са "леви". Напротив, идеята за социално равенство е порочна. Но какво ще кажете за идеята "равенство пред закона"? Това равенство пред закона е млякото, което не ни достига. И не само трябва да ревем за него, но и да хапем.

(Как бихме могли да хапем ли? Най-"невинният" вариант - нека не се плашим с кървави революции - та, най-простият вариант е да се замислим как да не подкрепяме политиците, купени от престъпната олигархия)... Със заравянето на главите си в пясъка на "безизходицата" само им помагаме. С негласуването си - също. С какво можем да си помогнем ли? - с обединение и контрол.


17 юни 2009

НЕ на хора с висящи дела в политиката!


Колко от нас, пишещите, биха излезли по улиците и площадите, за да не допуснат "същества" като Галеви, Ковачки, Томов, Овчаров и цялата съмнителна шайка да влезнат в парламента, независимо от вота на "лумпените"? С искане за спешна промяна в закона, който прави престъпниците депутати.
Колко и докога ще търпим и "протестът" ни ще се изразява в писане и псуване?
Кой ще ме убеди, че това са “чисти” бизнесмени и политици?
Издевателство е хора с висящи дела да се кандидатират за народни представители и министри. Ние с бездействието си узаконяваме корупцията.
Ако бях “кандидат” и над мен тежеше някаква сянка на съмнение,
с какви очи бих гледал избирателите си? В нормалния свят действащи политици си подават оставката само заради съмнения в законните им действия, някои се самоубиват… Тук се кандидатират.
Има ли обществено съмнение в “непорочността” на гореизброените? Има. Как се разсейват тези съмнения? Това е и в техен интерес, нали? Кой вярва в съществуващата следствие-прокуратура-съд система? С какво тя – системата – ни е накарала да й вярваме? С разкритите публични убийства и крупни корупционни сделки? С осъдените едри престъпници?
Аз, като гражданин на България, обвинявам сегашните правителство, парламент и президент за допускането на недоверие в държавните институции. Новите кандидат-политици, които посочих, както и старите, може да са невинни. Може точно те да са способните, които ще ни донесат просперитет. Но не вярвам в това. А недоверието ми е насаждано години наред. И никой от отговорните за това не си прави труда да ми даде поне вяра. Не с популизъм, а с действие. Не знам за вас, но за мен ножът е стигнал до кокала. Изумен съм от това как може в други държави гражданите да се вдигат на масови протести при по-несъществени проблеми. Да го правят не с цел лична облага. И да постигат с позволените демократични средства исканията си.
Да се чувстват човеци в родината си, в дома си, а не овце или маймуни.


15 юни 2009

Среди сорванных тополей


В памет на Висоцки

Поднять меня только пришли
и понять
как я жил – и смешно –
и не жил.
С чувством юмора грустные кони
на меня посмотрели. Я пил.

В это время я пил, чтоб тополя
вверх поднять сквозь покров низкой ночи.
Вдруг услышал божественный ропот
и вновь сел-упал в круг порочный.

Кони утром с улыбкой взлетели,
как пришли ко мне – мимо смысла.
Меня поняли. Не успели
только тополя приподнять.
Слишком быстрые...


13 юни 2009

Остарях ли, приятели?

Поклон пред поета, композитора и певеца Емил Димитров!
Светла му памет!





Болко ле


Болко ле болчице, утре си тръгвам от тебе.
Лазя и пука под пръстите пътят ми леден.
Има любов, от която струят метастази.
Няма да можеш, недей ме от нея опазва.

Болко ле болчице, свикнал съм с теб, а болиш ме.
Мъх съм в земята ти, бос съм в скалите ти лишей.
Искам да скрия в съня си страха от раздяла.
Виж ме – такъв съм, какъвто си бях – недодялан.

Болчице, сляп съм, а искам през тебе да гледам.
Нямам ни цвят, ни стебло – само корен от плевел.
Утре ще можеш живота ми куц да отскубнеш.
Вярвай, преди да те срещна, сам бях се изгубил.

Болко, обичам те, казвам през рамо и тръгвам.
Пак ще се видим (след век ли?), земята е кръгла.
Там и тогава ще бъдем ли пак неразделни?
Пусто е празното бягство и гърбав предел е...

Е, наживяхме се, време за друго не стигна.
Глупав бях с моята болка, любима, прости ми.
Болко ле болчице, бягам и пак те преследвам.
Лазя и лепне по пръстите пътят ми леден.



11 юни 2009

Арогантността на Сергей или новият феодал-филантропизъм


Има ли български политик, който с чест да стане от стола си? Какви успехи отчита премиерът? Кого впечатляват стъкмените статистики?
Аз съм гражданин на България и ме вълнува ненаказаността на престъпната олигархия тук.
Не искам крадци и съмнителни бизнесмени да са в законодателната и изпълнителната власт. В медийната – също. Не искам, ако не са - явно - там, да бъдат политически кукловоди в сянка.
Не искам съществуването ми, сведено до физическо оцеляване, да зависи от политически проститутки и необуздана корупция на всички нива. Другарю премиер, кой, ако не Вие самият, е отговорен за беззаконието? Абсурд след абсурд –
това е, което се случи по време на управлението Ви.
Вашите съветници водят ли статистика на абсурдите? С нея бихте си вдигнали реалните проценти. Кой допусна това – Галевци, Ковачки и так далее - да са днешните феодал-филантропи? Аз или Вие? Къде е Вашият предшественик Жан Виденов?
Вероятно там, където ще бъдете и Вие. Но не съвсем, нали?
Евреите не си оставят магарето в калта. А и не съм виждал евреин с магаре (дори и украински).



“Царят” – не по-малко отговорен от Ахмед и Сергей за мизерията в България!


Политически мишок. Който се крие в горите си тилилейски.
За някои социолози бяха изненада непредсказано многото гласове, получени от НДСВ на изборите за европарламент. Постфактум се опитват да обяснят парадокса с наличието на Меглена Кунева (защитничката на европейските права на потребителите, снахата на партизанина, секретаря на ЦК на БКП и бивш министър на национализираните царски гори Иван Пръмов) в изборната листа.
Думата ми е за Симеон Сакскобургготски.
Същият, който “оправи” България за 800 дни. Никога, за разлика от други новополитици като Стефан Софиянски и Бойко Борисов (не съм им фен, Господ и от тях да ни пази),
не е обичал светлината на прожекторите и чувствителността на микрофоните. Само, когато е дошло времето, им се доверява мъдро. Както навремето доби популярност с помощта на “ченгето” Кеворкян. Царският пиар е тих и подмолен.
Ваше Величество, Вие имахте реален шанс да бъдете цар на родината ми. Ако не бяхте правили сделки с комунистите за лична облага. Ако поведението Ви беше поведение на държавник, който слага Отечеството преди всичко. Такова, каквото е било поведението на баща Ви. Много хора повярваха на нищото друго, което им предложихте, освен популизъм. Същите скоро се разочароваха.
Кои са тези, които Ви вярват сега? Има ги, ако съдим по подадените гласове за Вашата сателитна партийка. Моето мнение е, че причината за тези нелоши за Вас "еврорезултати" не е единствено другарката Кунева. А и Вашето криене от светлината на общественото мнение. И умишлено, и подпомогнато от “по-злободневните” теми. Изгодна Ви е добре дошлата “забрава” и зачеркването Ви от дневния окраден и гладен граждански ред. И, уж изненадващо, продължавате да печелите. Какво? Доверие ли?
Краят на престъпната тройна коалиция дойде. И когато се търси отговорност от Сергей и Ахмед, не мислете, че ще бъдете забравен. Всъщност, има защо да разчитате на плиткоумната българска историческа памет, нали?

-------------------
Това за горите беше евтина метафора, независимо от Вашата декларация, че се отказвате от тях. На мен гори не ми трябват. По-добре е да не бъдат изсичани. Но, ако заговоря за милионите, с които ще си тръгнете от България, няма да е метафора. Може да се свържете с мен и да ме опровергаете. Ще Ви повeрвам пак.



Бойко и Костов да кажат с кого ще се коалират!


Искам преди предстоящите национални парламентарни избори Бойко и Костов да заявят ясно с кого биха се коалирали след тях, ако процентното съотношение на вота е подобно на това от изборите за европарламент. И с кого не биха. Бате Бойко, бъди мъж! И не увъртай.
Ясно е, че изявленията на Борисов, чрез които ни уверява, че сам може да спечели, са предизборен трик с цел събиране на повече гласове. И понеже предполагам, че мандатите на ГЕРБ и Синята коалиция няма да са достатъчни за съставяне на правителство и, вероятно, ще е нужна трета (ако не трета и четвърта) политическа сила, искам да знам отсега коя би била тя (те). Това би предопределило моя и – на мнозина – вот.
Питам конкретно: ДПС или Атака? Само ДПС? Само Атака? И ДПС, и Атака? Нито ДПС, нито Атака? Ако ще е без ДПС и Атака, с кого ще да е? Има, разбира се, и друг вариант. Ако ГЕРБ и Синята коалиция не съберат общо достатъчно гласове –
опозиция без коалиция. Досега нищо категорично не съм чул от лидерите по този въпрос.
Абсолютно ненормално е да нямат позиция. А, след като имат, нека я споделят с избирателите преди - не след - изборите. Не че е невъзможно да кажат едно, а да направят друго. (Спомнете си едновремешните предизборни изявления на другаря Цар, че никога не би се коалирал с комунистите).

Имам ли право да питам като избирател? Имам ли право да изисквам отговор? Само за мен ли е важно това?

Извинявам се, пропуснах БСП.
И НДСВ.
Дано не съм обидил Галев и Ковачки.
Лелеее, ами Янето?



09 юни 2009

Турският език – задължителен в българските училища?


Трябва ли да се въведе задължителното изучаване на турски език в българските училища, за да може след време децата ни да разбират какво им говорят управляващите? Ахмед Доган ли е нашенският ПАПА?
Главата на Римокатолическата църква с доста усилия успява да артикулира едно изречение на различни езици при височайшите си посещения сред миряните. Този непретенциозен полиглотизъм, дори и скрит под “работната” маска на проповедника, не е нищо друго, освен проява на уважение към чуждоезичниците. Кои са чуждоезичниците за Ахмед сред българските граждани?
“Уважението” на Доган към българите е като това на оня мъж от вица, който “уважавал” жена си три пъти дневно.
Лидерът на “най-българската” партия агитира предизборно публично на турски език. Няма да коментирам това, че плаши турските ни братя българи с нов възродителен процес. Но – представител на управляващата България коалиция комуникира на чужд език в родината ни при масова публична проява.
За да може да бъде по-добре разбран от българските радетели за права и свободи? Едва ли. По-скоро това е проява на груба политическа арогантност и демонстрация на “недостижимост” от закона.
Неговата партия продължава да се легитимира с твърденията за неетническа принадлежност. И съществуването ѝ ще продължи дотогава, докато съществуват българските смирени “миряни”… Същата тази партия се опитва чрез официалната си власт законово да направи официалния ни език “избираем”!
Питам и Доган, и онези “румени другари”, които му дадоха нашата баница, и сега я делят с него: Кой е официалният език в България? Законно ли е това, което се случва? Прокуратурата ли да питам? Тя независима ли е или е тяхна?
Докога ще правим метани на политическите си “папи”? "Божиите" и нашите наместници в управлението. И накрая сами да поискаме да учим техния език, за да ги разбираме? Това ли е единственото, което ни остава?



08 юни 2009

ОДИСЕЙ


Тръпка тръпне в светлото ми тяло.
На сърцето вътре му е тъмно.
Гръм ли го удари или мълния?
Или в хор сирени му припяват?

Вън е цветно, неизбежно цветно.
Страх ме е по име да се викам.
С черното и бялото съм свикнал.
Корен тук са пуснали ръцете ми.

И защо им казах да ме вържат?
Никой няма днес да се удави.
Тази свобода е от лукавия.
Той с черпак душичката ми стърже.

Тръпка тръпне в бялото ти тяло.
Да забули черните ми мисли.
Любовта ми е от теб написана.
Цветна е и – мълком – остаряла…



07 юни 2009

Турският език - официален в България


Видях и чух. Оторизирани от българската (?) власт в България “длъжностни” лица, отговорни за “нормалното” провеждане на избори за европейски (!) парламент разговарят на турски език с “български” избиратели. В шуменски (само в шуменски ли?) села. Да, на едните (от комисията) им се плаща с парите на данъкоплатците за приемането на предопределените етнически бюлетини. На другите им е платено с етнически популизъм . Вероятно – не само. Не е луд този, който регистрира етническа партия, а този, който го позволява, нали?
Но – за езика ми е думата. За официалния български език в България. “Свещения на нашите деди”…
В Германия живеят много повече турци (с немски паспорти), отколкото у нас. Колкото и да съм богат (на фантазии), не мога да си представя, че може да се случи нещо подобно там. А може би това е възможно във Франция, все пак там се люлеят на люлката на демокрацията? Или из китайските квартали в САЩ в изборните секции се говори на китайски от демократични “некои”съображения?
Това, което все още не е прокарано със закон, отдавна се осъществява на практика. Инвазия, за която на кого му дреме?
Не мислете, че съм против майчините езици. Нито бях поддръжник на “възродителния процес”. Случващото се с родния ни език сега е кощунство, което не можа да се осъществи с 500-годишно “присъствие”. Достатъчно му беше 20-годишно “отсъствие”. Последните години са тотално отсъствие на всичко българско от България. И безхаберие. “Хабер” турска дума ли е?...

-----------------------------
Руското и съветското "присутствие" в недалечното минало е друга тема. (Не съвсем).



04 юни 2009

ЖИВА КРЪВ


Пий бавно от кръвта ми, да осъмна,
да мога да те видя и на светло.
От себе си сме хукнали навън –
по орбити да съдим за планетите...

Изпивай всяка капчица с любов
или поне с прикрито съжаление.
Предчувствията ни не са съдбовни,
предсърдието ми е… унижено.

Когато свършиш, аз ще съм далече –
при себе си, на моята планета.
И в орбити по пътищата млечни
ще те обичам и без кръв, проклетнице.


02 юни 2009

2 юни - автор Яна Кременска


Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
Вече зная и аз за какво се умира.
Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.
Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и… помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!



-----------------
Това стихотворение на Яна Кременска е в блога ми, защото искам да достигне до повече хора. Защото вярвам на истинските поети. Защото ги има. И днес.

01 юни 2009

ЕГО



Попитай ме коя е
флейтистката, която
съмнително добре
на сън пасе стадата ми.

Но стъклените кучета
на стъкления остров
съмнително добре
ме пазят от въпроси.

Попитай ме кога
в небето ще прогледнем
съмнително добре,
за да се видим с тебе.

Но тъмно е, когато
от думите са скрити
съмнително добре
под облаци очите.

Попитай ме защо
разсеяно продавам
съмнително добре
от общото ни време.

Ще купя греховете ти,
но няма ли от моите
съмнително добри
разсеяно да вземеш?