30 май 2009

ОХЛЮВ


Оголях от провиране,
обосях от препъване.
Покрив носих на гръб,
но и него изгубих.
Непростени останахме
посред грешки и дългове.
Зейна спомен зъбат
и реве помежду ни.

По корем ще се влача
и щом стигна в краката ти,
ще помоля за прошка –
като стар християнин.
Ще погледнеш сериозно,
ще ти стане приятно.
И ще плъзна ръката си
чак до коляното.

А остана навън
под прозорците дирята,
та по нея обратно
да тръгна на съмване.
Там ме чака детето,
то само̀ се намира –
побеляло на път –
от небето до дъното…



27 май 2009

ШАМАНИЗЪМ


Да си шаман, ще са ти нужни първо
касапски нож и звездно наметало.
Да можеш на света да гледаш гърбом
и да говориш мъдро и фатално.

Коронен номер и да нямаш – стига
една корона и послушна публика.
Кръвта на жертвите докато стине,
пророчествата вечно ще се сбъдват.

Докато има страх от заколение
и стъпкани звезди докато има,
“спасителите” ни ще са спасени.
И все на колене ще е Родината ни.




26 май 2009

ПРОЛЕТ



Тигър дракон облизва
с болната си простата.
Паяк дава на лизинг
мрежички на хвъркати.

Мъж бика за рогата
хванал е на жена си.
Безпричинно богато е
за смирено понасяне.

Някой язди ездачи
и в съня си се смее.
Търпеливо погачата
си надува корема.

Колко още, приятели,
и след вас ще си идат?
Неизбежно е лятото.
А след него е зима…



24 май 2009

КАКВО ОЩЕ?


Понякога стига – отварям прозореца.
И политам високо над гари и пощи.
Пет секунди безвремие, хлъзгави хорица.
Какво още?

Да, тунелът е нисък. И стръмни – стените.
Някой мълком коси буренясало гробище.
Светлината я няма, но светлото видно е.
Какво още?

А крилата ми – стъпки оставиха в нищото.
Никой вече не пита за утре и снощи.
Смешна стара торба на изкуствено дишане…
Какво още?



22 май 2009

НОЙ



Космически ковчег кова. Земята ми е тясна.
Дочух, че имало живот на Марс и на Нептуний.
Продавам два билета. До прозореца е мястото.
С решетки е отвън. (Против метеоритни бури).

Цената е висока. Колкото са низки страстите.
Вземете си изпраните мечти. И топли дрешки.
Жена и мъж да сте. Та и на Господ да е ясно,
че ще Го надживее първородната Му грешка.



21 май 2009

СЛОНЧЕТА


Танцуваме кан-кан, навихрили полички.
(Това е френски танц за кабаретна сцена).
Размахваме хоботчета и друго – всичко.
За вас е само смешно, а за нас – и ценно.

Една такава – прощъпулна симбиоза.
Все дупедатчета на скрити олигарси.
Тук няма място за изтънчена сериозност.
Посмейте се на глас! И ръкопляскайте!

Това е хилядно рутинно плитковървие.
Билетите от седем века са изкупени.
Щастливци сте, макар и не от първите.
Но от седенето си – лепнали сте струпеи.

Станете! И на осми бис ще ни разплачете!
Не ни е лесно под стопените прожектори.
Нали разбрахте – все едно е кой палач ще е,
щом жертвата – една и съща е сред жертвите?



19 май 2009

ПИСМО ОТ УМРЯЛ


Смъртта ми бе смърт – от огромните.
От онези – безсмъртните, важните.
И протоните, и неутроните
ми се пръснаха от преяждане.

И едва се побра некрологът ми
по билбордове над площадите.
(Прогнозираните ми клонинги
подобаващо се прощават).

Целокупното ми отечество
в раздирателни трели се дави.
Обстоятелствата са стечени
до наследствено полудяване.

А аз тук съм добре, някак скърпвам я.
С трима дяволи покер играем.
Пообрахме мечтите на мъртвите.
И си купихме мястото в рая.



16 май 2009

In the Death Car


Колата на надеждата е катафалка.
Посоките не губи.
Пренася умъртвените мечти оттатък.
И връща се за други.

В колата на надеждата сме полуживи.
Излъгахме съдбата.
И вярваме в пророчествата си лъжливи.
Оттук до самотата.


КАТЕРАЧО


Настъпил си гнездото на орел.
Сега, на слизане,
при Нея ли се връщаш,
катерачо?
И раните, от вълците изблизани,
ли носиш вкъщи?
Недей, не бързай.
Въжето си спасително
стегни около шията
и скачай –
това едва ли е
последната ти крачка,
катерачо.
За Нея не мисли. Заради нея
бе тръгнал да повдигаш планините.
А долу, в избата на мойрите,
е виното от лудо биле и метличини.
Пробойните
по слепия си череп не пълни с татул,
ще ме разплачеш.
И утре Тя ще те обича,
катерачо.


14 май 2009

РАХМАНИНОВ НА КАВАЛ


Не е ли време да поспрем и да послушаме Рахманинов?
Това, което е било, ще мине бързо и ще дойде друго.
Левент овчар насред наведени овце и кучета проплаква.
Не, няма да намери агнето, което вчера е изгубил.

Не го откраднаха прехвалените вълци, то само си тръгна.
Главата му в другопланетно пасбище се бе размътила.
И аз не го достигам, погледа си към пазачите обърнал.
Кое е истината и спасението? И кое е пътят?


11 май 2009

ВЛАК


През вятър и мъгла, и през порои,
едва ли този влак ще се препъне.
Върху траверси и по траектории
пухти с корема си от път продънен.

Отдавна настървено е подминал
последната си гара, но не спира.
Утъпкал начертаното си минало,
друг невъзможен свят не е избирал.

А там го чака мъничка пътека,
обрасла с карамфил и диви ягоди.
Поглежда я с окото си изтекло,
изсвирва остро и уплашен бяга.


10 май 2009

КРАЙБРЕЖНА КРЪЧМА


До колене нагазили в морето на спасените,
с разгърдени аритмии, с пресъхнали проблеми,
във виното на плитката любов сега се давят.
Защо им е да търсят бряг, щом сламката улавят?

До гуша им са чашите, разлети от русалките.
Големи са очите им, душите им са малки.
Дали са вчерашни деца, безумно помъдрели?
Не, само час преди смъртта, на прага ѝ са спрели.

А чуват, някой вън кове палатките им дървени.
Очаква ги проливен път и време е да тръгват.
Пребъркват се за сметката, вратата не захлопват.
И мястото свободно е, и масата е топла.


08 май 2009

В ЗЕМЯТА НА ДРУГИТЕ



Роден съм в земята на другите –
било е безлунна неделя.
И корен с ръцете си, грубите,
така и до днес не намерих.

Не търсех имане, заровено
сред кости на вехти герои.
Главата си млада, поробена,
курбан за наивници сторих.

И ничия сабя, кръвясала,
не ме е посичала нежно.
Очите ми тъмни, мухлясали,
небето разкъсват под вежди.

Там, чужда планета настигнали,
от други търсачи избрана,
свой дом до звездите са вдигнали –
на тяхната лунна поляна.


07 май 2009

ВОДА


Бавно изтича и гали. Топла и тъжна.
Кръв от кръвта ми в твоите мисли.
Любов, върху пясък написана.
Не, не си длъжна
да помниш усмивката на кълвача.
Нито върбите, запалени на брега.
Провлачен писък на ято щъркели.
Дъх на косени цветя и зелено.
Вятър кърпи кожуха на болката.
Остани с мен.


05 май 2009

Илия


Тръгнах по солената нишка на дните
и, вместо да уча как двата и края да снаждам,
теглих чертата на всичко платено-изпито
и взех
килия на кръстопът да изграждам.

Отдолу иде Ирина.
Тъкмо затулях
последния взорец с решетка.
Взех я, преди да изшепне “Вземи ме
да плетем на нощта сладката плетка”.

Събуди ме дрън на венчална верига.
“Няма вече какво да увъртаме!”.
И на изхода-вход се заклати с намигане
дамоклев надпис:
“Смъртен”.


03 май 2009

БУРЯ




Нахлува с птичи крясък гръм в прозорците отворени –
прегърбено дърво навън събува бавно корени.
Дошло е време двамата – по остър път прокълнати –
с петите си оголени да стъпим на отвъдното.

И неведнъж изгаряли на дявола в камината –
душите ни овъглени да превъзмогнат климата.
Сърцата ни увълчени да спрат - до пълнолуние –
и да потърсят друг живот – с вроденото безумие.



02 май 2009

Сън мума сънува



Сън сънувах ирутичен,
кат да беши порну.
Мен ма гонят, аз пудтичвам
горе – нанадолну.

Кмет и бирник, чи и попът,
най ма фащат ф селу.
Пък сърце ми, пусту, тропа,
кату невиделу… (иротика)

Чи запретвят ми фустаня,
майкоо, дан ти казвам…
И на никуй ни расправяй,
дет съм май нипразна.

Уфчер, майко, дай да дирим
да ма земи трудна.
Тъпън бие, гайда свири,
гарван ма събудва…


01 май 2009

1002



Тази нощ е хиляда и втората.
Още съм жива,
но нямам какво да разказвам.
Още съм твоя робиня, мой принце.
И още не те заобичах.
Ти отдавна си спрял да задаваш въпроси.
А аз станах прозрачна и глупава.
И кога ще заспиш,
за да мога на пръсти да тръгна,
тяло мое?
Аз съм душата ти бременна
не от теб.