04 декември 2009

Камък


Надалеко ме хвъ̀рли.
Над реки и пътеки.
Виж, не ставам за кърлинг.
И така е по-леко.

Да летиш без крила е
като падане в нищо.
(Долу кучета лаят –
птици-жар над огнище).

Но нали съм на хвърлей –
камък в чужда градина.
Някой все ще ме върне.
Пак край тебе ще мина.

Като памет кристална,
надживяла страстта си.
Виж какво ми остана –
две крила за оттласкване…



7 коментара:

  1. Две крила за оттласкване и много, много любов...

    Не знам, дали всеки път си заслужава полета, но паданията са нужни. Отново хубав стих...

    ОтговорИзтриване
  2. "Виж какво ми остана –
    две крила за оттласкване…" :)))С две думи -имаш всичко!!!Поздрав!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  3. Ама нали камъкът си тежи на мястото :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Великолепни са всичките ти стихотворения.За пръв път ги чета, но много ме впечатлиха. Браво!

    ОтговорИзтриване