19 ноември 2009

Преграждане


Живот, затворен между две
потрепвания на клепачи.
Между земя, между небе.
Между страха. И над юначества.

Живот, отворен като рана,
с гноясали конци съшита.
Събран зад кожата одрана
между устата и ушите.

Сърцето ли? – Капризна помпа.
Умът – дантелена бродерия.
А любовта – невидим тромб –
прегражда вени и артерии…


8 коментара:

  1. ...Сърцето е умът ...и всичко...Радвам се и те поздравявам!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Мдаа...животът е обидно кратък - само едно премигване.
    Поздрави, Пламене, пишеш чудесно!

    ОтговорИзтриване
  3. Е, затова са изобретени преражданията :))
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  4. Москва не вярва на... прераждания! Тук и сега, ако имаш сили и смелост, влагаш се, ако нямаш - минаваш покрай...Не на всеки е дадено да я изживее любовта - преграждане, любовта - тромб, любовта, която спира времето..., която ни спасява от гноясалия ни живот. Ако въобще има прераждане, то става тук, в този живот. И го прави любовта - тя възражда, преражда... изражда:)
    Москва

    ОтговорИзтриване
  5. Не на всеки е дадено, Москва, не на всеки... :)
    А, когато се даде, дали се осъзнава? :) От всеки...

    ОтговорИзтриване