16 ноември 2009

Гребете ме


Гребете ме.
На глутници.
Цивилизовано.
С лъжици.
Гребете ме.
По Стария завет.
Природно.
И стихийно.
На мен ми стига
мършавият
неподправен мицел
на гъбите –
околовръстни проститутки.
И помията.

На мен ми стига
залъкът
коравият,
изровен от контейнера
за гузна съвест.
Заспивам свит
с оръфаното томче
на Моравия.
И се събуждам
в погледите ваши
ръбести.

Гребете ме.
Къде ли ще отседна
утре?
При Бог, при дявол –
все едно –
спасение
новозаветно.
Недоизгребан
някъде,
сам себе си затрупал
с останките от времето,
в което сме сами,
проклетото.



4 коментара:

  1. Има и непресъхващи извори, нали знаеш - ами ако си един от тях....
    Поздрав, допадна ми много - нахъсано, силно и живо е!(е,поне според мен:)

    ОтговорИзтриване
  2. Може и да ми се иска..., но не мисля, че съм един от тях...
    Благодаря ти!
    Поздрави и от мен

    ОтговорИзтриване