15 август 2009

Смокиня


Душата ми изпива
и гледа на утайка.
(Очите ѝ скокливи).

С метличини и лайка
баирите завива.
(На смочета е майка).

Къде е смокът, питам.
На работа е, казва.
(Косите си разплита).

И снимки ми показва
от друго златно време.
(Играта ми разказва).

Играта е за силни.
За близане на рани.
(Играта е насилие).

Не тръгвай още, рано е.
А накъде да тръгвам?
(Намества си презрамките).

Погалвам бавно гърбом
смокинската ѝ кожа.
(И люспите остъргвам).

Отблясъци от нож
ни правят светли в тъмното.
(Нощта е като нощ).

Смокиня плаче мълком.
А смокът е на работа.
(Утайката си гълтам).

Утайката си гълтам.



10 коментара:

  1. еее,...добър си ..за кой ли път..Поздрав!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. За първи път чета тристишие,много интересно и свежо:)

    ОтговорИзтриване
  3. Радвам се, че ти е харесало, Ники! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Впечатлена и очарована съм! Поздрав.

    ОтговорИзтриване
  5. И аз съм впечатлен от това:

    Кому е нужно да губим време
    във упражнения по надмощие?
    Все някой търси какво да вземе,
    все някой има да дава още.
    Математически изглежда вярно.
    Но всъщност правилото е просто:
    страстта си даваме не сумарно,
    а без значение колко коства.

    И продължавам да не разбирам,
    кому е нужно да си играем
    на „кой от двама ни е по-силен“,
    като и двамата с тебе знаем-
    по-силен винаги е обичаният.
    А онзи, другият,който дава
    и който влюбено гарда свлича,
    за него ресто-тъга остава.

    Нима не може да бъде просто?
    Аз те харесвам, ти мене-също.
    Да си играем на счетоводство
    е, меко казано, неприсъщо
    на моя огън, на твойта сила,
    на дяволчетата в очите ти.
    Веднъж от устните ти отпила,
    не ме итересуват графите.

    ...

    Не зная как си попаднала на това точно мое стихотворение, но пък повод бе - да ме зарадва начинът, по който пишеш.

    И от мен поздрави!

    ОтговорИзтриване