13 август 2009

Любовен роман с неочакван край


Той каза ни една любовна битка не съм губил.
Тя каза но и никога война не си печелил.
Той каза целуни ме и не се прави на луда.
Тя каза толкова отдавна теб съм те прочела.

Той каза виж какво недей без мен ще си самотна.
Тя каза ти не виждаш по-далече от носа си.
Той каза аз съм корабът дълбоко хвърлил котва.
Тя каза аз съм бурята за връщане е късно.

Той каза диригент съм ти си първата цигулка.
Тя каза аз съм композитор ти осминка нота.
Той каза но сърцето ми сърцето ми виж тук е.
Тя каза виждал ли си моето сърце в леглото.

Той каза ще умра без теб а ти ще плачеш горко.
Тя каза искам да ми купиш жълто ламборгини.
Той каза ти си заекът а аз съм глупав морков.
Тя каза ах обичам те любими мой прости ми.


6 коментара:

  1. Евала! Влюбих се в това стихотворение, честно!!

    ОтговорИзтриване
  2. Ами, така... в стихотворенията ми се влюбват, в мен - никой :)))
    Поздрави :)

    ОтговорИзтриване
  3. Хахаааа... да ти кажа, и аз съм го изпитвала:). Но в крайна сметка нещата се оправят - с точния човек!!

    Извини ме за забавянето, в момента не съм всеки ден с компютър и наваксвам когато мога.

    ОтговорИзтриване
  4. Ако не всеки ден си с компютър, значи си щастлива. :)

    ОтговорИзтриване
  5. Позволете ми да се присъединя към феновете... Изкуство е да владееш думите, но е дар божи да изразиш усещането, чувството, страстта.
    Четох със затаен дъх, благодаря!
    Колкото до "в стихотворенията ми се влюбват, в мен - никой" - трудно е да обичаш "различен", летвата е твърде висока.... но има миг, когато свободен дух-свободен среща, когато
    "....дух духа докосне в тъмнината
    и душата прозвънява кат сребро."

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря, aqualife63!
    Радвам се, че си тук!

    ОтговорИзтриване