09 август 2009

Котарак


Един вдървен увиснал непослушен котарак.
Обесен от деца на тънък недосъхнал клон.
Играли на умиране и дъвчели бонбони.
Играли си децата на посяване на мрак.

Един усмихнат котарак се плези недостинал.
И гледа ме с очи, в които няма нищичко.
И бърка ми в душичката, дълбоко я разнищва.
И храни утрето с бонбоните на миналото.



2 коментара:

  1. Много смелост трябва да се наднича в истински мрачните неща. Спомнихи си за "Великият инквизитор" и други далечни неща...

    ОтговорИзтриване
  2. Мрачната страна си съществува и без да надникваме в нея. Но си мисля, че понякога надникването действа "оздравително". :))

    ОтговорИзтриване