06 август 2009

Незабравка


Живея те под сенките на пясъчните кули.
Проскърцва между зъбите любовен недоимък.
Живея те в коремчето на белите акули.
Забравиш ли и днес за мен, сам себе си проклинам.

Живея те в живота млад на гърбав простосмъртен.
За другите животи нямам спомен на удавник.
И стар досаден тромб съм днес, във вените откъртен.
И бил съм с прясна кръв, било е толкова отдавна…

А жив съм днес, живея те – по памет на кристали.
Земята помни кой кога в утробата поляга.
И как ще ме накара в гроб при нея да остана.
Преди от себе си (и теб) – с балон – да съм избягал.


10 коментара: