25 юли 2009

На един пясъчен рицар

John Everett Millais

Рицар, дръж се до края! Край има ли? Никога няма!
Ти порасна голямо момче и сълзите си гълташ.
Малък принц си сега, но как тя ще е вечно голямата?
Със скали я замеряй - през кръв и през страсти откъртени.

И ще падне проклетата крепост, от спомени спукана.
Ще си вътре, но там ще намериш ли сляпо спасение?
Или тя ще изникне на друг хълм, тъй нисък и глупав,
че ще искаш да нямаш и в сън междупясъчно зрение…


2 коментара:

  1. Рицар,носиш в себе си тази "крепост,от спомени спукана".Погледни..тя е отворена..."междупясъчното ти зрение" замъглено е...хубаво ,много е хубаво...Поздрави!
    милоне

    ОтговорИзтриване