25 юли 2009

Птичка


В нощите прохладните
и сред дните бедни,
кацнала на рамото,
тихичко ме дебне.

Знам, че си е моя тя,
няма да си тръгне.
Ходела по хората
да ги прави въглен.

Давала понякога
цял живот отсрочка.
Сипвала им в млякото
малки черни точки.

Друг път ги въздигала
до звезди и устни.
Там, когато стигна, сам
няма да я пусна.

Ще ѝ кацна тихичко
на горкото рамо.
И, шептящ “обичам те”,
с болка ще я храня.


3 коментара:

  1. Публекувайте повече такива интересни стихове и показвайте неизвестните писатели, които в много случаи са по-добри от така наречените известни.

    ОтговорИзтриване
  2. Прав си, анонимус, този специално писател-Бочев- ще го публЕкуваме повече за назидание на другите.



    Изтрий двата коментара, Пламски!
    Поздрав.;)

    ОтговорИзтриване
  3. :)
    Аз досега съм изтрил един единствен коментар.
    И ме е яд, че го направих.
    Той беше: "Много добър версификатор си".
    А версификаторът е стихоплетец, който е поовладял поетичните форми, но писанията му нямат художествена стойност.
    Изтрих го, щото беше явно заяждане, за което си имаше причина, де.
    Но човекът си беше прав.

    Поздрави и от мен, Дени :)

    ОтговорИзтриване