18 юли 2009

Кло(у)н


Тогава се сливахме, кацнали
на тънък и снежен клон.
Не мислехме светотатствено.
И не ние, а клонът бил болен.

Жив полет нагоре си беше
предизвестеното прекатурване.
И смях, а не страх ни душеше,
докато пропадахме в урвата.

Мълчим днес, когато се пукат –
и пролет, и празни признания.
Любовта, казват, била наука
за химическо опознаване.

Пък аз все си мисля за оня клон,
който, ако беше по-читав,
нямаше да продавам балони.
И да купувам очите ти.


5 коментара:

  1. :)))Защо ли чета и си мисля "На страха очите са големи"?!!!:)))
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. "И смях, а не страх ни душеше"..:)))
    милоне

    ОтговорИзтриване
  3. Не само клонът, дървото е полуразядено,Пламене.
    И в моите, и в чуждите очи заради това се премятат само тъжни клоуни!

    ОтговорИзтриване
  4. Е, нали работата на клоуните е да са тъжни :)

    ОтговорИзтриване